Българи ли са ромите?

Колкото повече новини за ромите идват от чужбина, толкова повече нарастват шансовете и българското общество да ги чуе по европейски начин. Последният случай дойде от френския град Бордо, където преди няколко дни са били осъдени петима български граждани. Източникът на новината е вестник Зюд-Вест, според който петимата са отрязали пилон на електропровод, като с това са извършили една от най-зрелищните кражби на метал в град Бордо.

Те били задържани на място от полицията и изправени веднага пред съда. Имали служебен адвокат, който пледирал, че неговите клиенти водят мизерен начин на живот и че това трябва да се зачете, за да им се наложи по-меко от затвора наказание. Вестникът нарича петимата по следния начин: „мъже с българско гражданство“.

Западното "малоумие"

В българския печат тази новина или не беше публикувана, или осъдените бяха преименувани на „българи“, а форумите се втурнаха да поясняват, че българите в никакъв случай не крадат, това се прави само от циганите. И че само западното малоумие може да припише на циганите българска принадлежност. Преди тази новина имаше буквално десетки други, които бяха посрещнати по същия начин - в западния печат арестуваните бяха определяни с тяхното гражданство, а в българския печат гражданството някак си успяваше да прерасне в едно от двете възможни етнически определения и да раздразни публиката.

Междувременно основният въпрос все оставаше извън вниманието - коя държава, все пак, представлява българските граждани в чужбина? Включително и онези от тях, които по случайност са от някакъв произход, фашизоидно определен като иманентно порочен. Вторият съществен въпрос пак остава извън вниманието - част от кое общество са българските роми? Кое общество те представляват вътре и извън страната?

Това са все въпроси, които традиционно се заместват с обидни определения или възклицания. Обикновено се твърди, че циганите по природа са крадливи, мръсни и мързеливи полу-хора, и че те самите не искат да се променят, нито пък да са част от това общество. Авторите на това масово твърдение обикновено не развиват мисълта си до естествения й край - вероятно от опасение, че краят на тази логика води само до мисълта за депортиране, ако не до мисълта за изтребление. Какво друго може да се направи с нещо, описано по този начин: един милион рецидивисти, които нито искат, нито могат да бъдат нещо друго, освен рецидивисти и генетично предават това свое качество на следващото, вече тримилионно поколение?

Натрапеното огледало

Нито едно българско правителство не е поставяло на глас проблема с бедственото положение на ромите, а още по-малко е развивало политика в този смисъл. Тиражните медии също избягват темата, стига да не броим многобройните шоупрограми, където ромският диалект е изчерпателен извор на хумор.

Единственият шанс темата изобщо да възникне в публичното пространство, е тя да дойде отвън, като едно натрапено от здравия разум огледало. Само така ще стане ясно, че огледалото не умее да прави разлика между Христо Стоичков и крадеца от Бордо - и двамата имат едно и също правителство, едни и същи медии и едно и също общество.