Борисов и Първанов - Ин и Ян на популизма

„Гласове”: Г-н Андреев, в рамките на няколко месеца управляващите в България за втори път намират причина и обсъждат шансовете да бъде отстранен държавният глава Георги Първанов. Любопитно е да разберем как изглеждат отстрани реакциите на българските политици.

А. Андреев: „Погледнато оттук, от Германия, моята интерпретация е, че в българската политическа действителност отново се нагнетява излишна истерия. От друга страна обяснимо е защо и по какви механизми се случва това. Първанов, чийто мандат изтича след година и няколко месеца, очевидно трябва да се профилира и има някакви планове за политическото си бъдеще. В момента той търси открито конфликт с управляващите, надявайки се, че може би ще оглави едно очаквано постепенно нарастващо недоволство от това управление.

От друга страна Дянков още с появата си на българската политическа сцена направи доста непохватни изказвания и медийни изяви. Навярно човекът разбира много добре от финанси, но поради откъснатост от българската среда не умее да се държи винаги адекватно. Още в началото ми направи впечатление как се представи по един плоско-американски начин пред избирателите си - със съпругата, със семейството, с хобитата и т.н. Очевидно му липсват добре настроени както езикови, така и комуникативни инструменти за трудното общуване в България.”

В българския бульон

„Гласове”: В тази връзка как коментирате тезата, че е твърде неудачен опитът да бъдат внасяни политици отвън - нещо, което навремето направи Симеон Сакскобургготски, а сега го повтаря Бойко Борисов.

А. Андреев: „Мисля, че на този въпрос не може да се даде еднозначен отговор, защото всичко опира до това какъв е човекът и има ли той качества. Нека вземем Кристалина Георгиева, която е навън от 20 години. Тя също може да попадне в кюпа „внесени политици”, но с изявите си дотук прави изключително добро и много убедително впечатление. От друга страна една част от домораслите, произведени в България политици и без никакъв международен опит, когато трябва да бъдат изнасяни навън, се бламират и се стига до много конфузни провали. Ще спомена предшественичката на Кристалина Георгиева като кандидатка за еврокомисар Румяна Желева, която именно поради липса на адекватно поведение на международната политическа сцена се провали по този начин.

Не може категорично да се каже добре или зле е да се внасят политици отвън. От моя гледна точка винаги е добре за един човек, който заема ключова политическа позиция в България, да има някакъв международен опит. Винаги е добре един български политик да има зад гърба си политическо-морална социализация в някоя по-напреднала демокрация. Искам да кажа, че човек, потопен и израснал само в българско-балканския бульон, където шуробаджанащина, връзкарство, лицемерие, измами, подлости, интриги и т.н. се срещат доста по-често, отколкото да речем в скандинавските общества, може би има и доста по-разтегливи представи за политиката и морала.”

„Гласове”: Обрисувахте с доста неприятни краски и определения тукашната среда. Всъщност кои са основните разлики в начина, по който протичат политическите скандали и интриги у нас и на Запад?

А Андреев: „Разбира се, корупция има и в Европа, и в Германия в частност. Може би трябва да започнем с това, че навярно корупцията, интригите, клиентелизмът, лицемерната и нечестна политика са толкова по-разпространени, колкото по на юг отива човек в Европа. Вижте Гърция, вижте Италия. Италия е страна, която е не по-малко корумпирана от България, страна, в която има не по-малко организирана престъпност, а е една от основателките на Европейския съюз. В Германия също има корупция. Вие знаете, бившият канцлер Герхард Шрьодер в момента работи за „Газпром”, получил по време на Шрьодеровото канцлерството голям бонус на германския енергиен пазар - това е един факт, който не се нуждае от коментар.

Българска работа

В Германия десетилетия наред също е имало гигантски политически скандали с корупция, с черни партийни каси, с оръжейни далавери. Наскоро от Канада беше експулсиран един крупен оръжеен търговец, който чрез нелегални сделки е финансирал политически партии. Тези неща се случват навсякъде. Според мен просто нивото на политическата дискусия е малко по-различно. Когато в Германия възникне такъв сюжет, медиите, политиците и цялата общественост го обсъждат по-бавно, но много по-задълбочено и в крайна сметка се стига до някакви резултати. В България и хората, и медиите, и политиците се хвърлят от един сюжет на друг и оставят неразрешен предишния, просто защото им е доскучал вече - дали ще е „Бръмбаргейт”, дали ще са досиета, дали ще е импийчмънт, минава и заминава, публиката се нахвърля на нов скандал и всичко остава недоизговорено, недомислено, недоправено - т. нар. българска работа.

Напоследък на няколко пъти в Германия ми правят впечатление политически жестове - не че искам да прехвалвам германската действителност - които в България е малко трудно да си представи човек. Например в един от местните парламенти стана ясно, че двама парламентаристи участват в бордовете на няколко големи концерна и беше огласено какви пари взимат за тези свои участия. Всичко това е напълно законно, но въпреки това обществеността се възмути, че парите са твърде много за едно формално явяване на заседания на управителните съвети. Тези двама политици се разкаяха публично и дариха сумите за някакви благотворителни цели.

Другият случай е свързан с доскорошната председателка на германската протестантска църква епископ Маргот Кесман. Полицията я залови да шофира с алкохол в кръвта 1,5 промила. И макар че нейната църква, паството й и медиите не поискаха по никакъв начин оставката й - Кесман е много харизматична и много дейна политически жена - тя сама веднага се оттегли от всички постове и заяви, че е излъгала доверието на хората и че е направила нещо, което не бива да се прави. Това са два примера от последните няколко седмици за каквито мечтая да се случат и в България - някой политик публично да се разкае за макар и дребно нещо или пък да се оттегли от поста си за изречена лъжа, за направена интрига, за лицемерно поведение.”

Популизмът като гаранция за успех

„Гласове”: Да се върнем отново към последния политически скандал в България. Коментарите по темата до голяма степен се свеждат до новия политически проект на Първанов и до политическата битка, свързана с изтичащия мандат на президента. Как стана така, че Първанов се оказа единствената опозиция и алтернатива на сегашното управление? Това ни подсеща за една от емблематичните реплики на прехода: „Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”. Сега май бихме могли да кажем: „Егати властта, егати правителството, щом Първанов му е единствената опозиция и алтернатива”.

А. Андреев: „Напълно съм съгласен с такава констатация, само че не мисля, че той е единствената опозиция. От моя гледна точка Първанов надскочи своята политическа компетентност, когато стана президент на България и оттогава насам той все действа отвъд рамките на тази компетентност. Той е един нормално скроен човек и много българи се припознават в него, смятат, че понеже той е един от тях и един като тях, той е подходящ за държавен глава. Но пак казвам, по никакъв начин той не е единствената опозиция или единствената алтернатива - това между другото са две различни неща. Просто той посяга към тази роля и я придърпва към себе си.”

„Гласове”: Смятате ли, че един политически проект, свързан с името на Георги Първанов, би имал някакъв потенциал?

А. Андреев: „Смятам, че има такъв потенциал, защото Първанов доста прилича на Бойко Борисов по това, че чете по устните на народа. Той добре знае какви са възгледите, очакванията, мислите и вълненията на средностатистическия българин и се държи в съответствие. Вярно, той е малко по-официален и по-дървен от Борисов, който е по-просторечив и простонароден, но и двамата дължат политическите си успехи на този популизъм. Така че като популист, който говори онова, което хората искат да чуят от него и го говори и на техния език, защото е добро отражение на представителната извадка на българското население, Първанов има политическа перспектива за това, което вероятно е намислил. Друг е въпросът, че аз лично никога не бих гласувал за това.”

Думите - по-силни от делата?

„Гласове”: Веднага след провеждането на парламентарните избори през лятото на миналата година изразихте съмненията си в необходимия трудов морал на новия премиер и способността му да изпълни поне малка част от гръмките си обещания. Промени ли се мнението ви няколко месеца по-късно, как оценявате работата на това правителство?

А. Андреев: „С нищо не се променило мнението ми, освен в някои дребни детайли. Убедих се много по-категорично, че Борисов е наистина човек с невероятен политически инстинкт. Той много добре се справя и реагира в секундата на всичко, което се случва около него.”

„Гласове”: Смятате ли, че това умение е гаранция за неговото дълголетно участие във властта?

А. Андреев: „Възможно е, макар че никъде избирателите не са толкова глупави, че да преизбират хора, които само реагират адекватно на думи и с телесно поведение на техните искания, но не решават политическите си задачи. А именно това засега не виждаме от Борисов и неговото управление - никакви политически задачи не се забелязва да решават. Те умело преместват акцентите от много острите икономически и социални проблеми на България към борбата срещу организираната престъпност и корупцията, които също са важни въпроси, но не те са неотложните въпроси за страната. И също така умело успяват да се закичат с някакви грандиозни успехи в тази област. Успехи разбира се има, но не са чак грандиозни.”

„Гласове”: Мнозина коментираха, че срещата Първанов - Дянков напомня за методите на бившата Държавна сигурност и доносите й. Намирате ли подобна аналогия за уместна?

А. Андреев: „Не, подобна аналогия е силно преувеличена. Според мен Първанов просто е бил посъветван от някой от своите многобройни съветници. Вярно е, че една част от тях произхождат именно от ДС на НРБ. Първанов е бил посъветван да постъпи по този начин, защото се е очаквало, че Дянков ще е непохватен. Вече казах, че явно българският език не му е най-силното качество.”

Стига адреналин!

„Гласове”: Дали Борисов ще се освободи от вицепремиера си и министър на финансите и как ще се развият отношенията между него и Първанов, тези двама гиганти на българската политическата сцена, които по една или друга причина ту разиграват скандали, ту много добро разбирателство помежду си?

А. Андреев: „Според мен Борисов няма основание да се освобождава от Дянков. Не съм специалист по икономическа и финансова политика, но доколкото се ориентирам Дянков се справя прилично дотук. Един министър се сваля, защото не си върши работата като министър, а не затова, че е разменил с президента реплики, които даже не са толкова осъдителни, сензационни или обидни. От друга страна Борисов и Първанов наистина взаимодействат по един отличен начин, което вероятно се дължи на това, че те са двамата най-големи популисти в държавата. Сътрудничеството им е интуитивно, то им идва отвътре. Мисля, че и този скандал, както много други ще заглъхне, ще му излезе парата и ще се спихне като поредния балон в българския политически живот. Още повече, че нищо кой знае какво не се е случило, просто Първанов се опитва да го инструментализира за свои цели.

Но Първанов трябва да разбере, че той е президент, а не цар. Разликата между президент и цар е в това, че президентът не седи на трон, а е първият слуга на своите избиратели. Първанов е слуга на избирателите, той не може да си позволи да им говори от амвон или от трон със скиптър в ръка. Така че този смехотворен конфликт трябва да бъде изяснен и приключен, вместо да се помпа адреналин в кръвообращението на обществото, което и без това има достатъчно от тази субстанция в кръвта си.”

Александър Андреев в интервю за "Гласове"