Борисов даде заден и остана господар на властта
20 януари 2010Развръзката на “казуса Желева”, възникнал на 12 януари с изслушването на кандидатката в Европейския парламент, дава повод за три констатации и две базови съмнения. Констатация първа: Г-н Бойко Борисов е първият досега премиер, който владее техниката на задния ход. Той за пореден път доказа не само, че политическият му автомобил е снабден със “задна скорост”, но и че уменията на премиера се простират дотам, че точно да използва тази възможност за маневри. Не че неговите предшественици никога не са искали да натиснат “заден”. Напротив, искали са - и то често и много, но винаги са се опасявали, че “задният ход” ще им излезе още по-скъпо от натискането на газта.
Хирургическа намеса в последния момент
Констатация втора: Г-н Борисов успя навреме да изиграе картата си, вероятно в последния възможен момент, но все пак навреме. Имам предвид, че той запази субектност; тук и сега нещата изглеждат така, че г-н Борисов сменя кандидатката. Още след малко щяхме да имаме същия резултат, но г-н Борисов щеше да изглежда принуден да го стори. Това е и причината г-жа Желева да покаже готовност да се раздели не само с еврокомисарските си мечти, но и със съвсем реалния си министерски пост. Г-н Борисов разумно напуска един окоп, безнадежден за защита преди този окоп да бъде щурмуван.
Констатация трета: Г-н Борисов извърши хирургическата намеса буквално часове преди заболяването “Желева” да се превърне в заболяване “Борисов”. Случаят беше така безнадежден, че дори най-големите защитници на външния министър бяха започнали да защитават не нея самата, не нейните евентуални качества, а правото на г-н Борисов да я предлага и пр.
Следователно намирахме се на прага на ситуацията, при която дефектите на антуража започват да се обсъждат като дефекти на върховния лидер. А последното у нас - и не само у нас - е основен механизъм на загуба на престиж. Първо се намразва и дискредитира старшината, после - ст. лейтенантът, и чак тогава и през тях - полковникът.
Борисов не изневери на максимата си
Главната сила на г-н Борисов, централният му ресурс, алфата и омегата на политическото му присъствие е едно-единствено нещо: диалогът му с хората. Подчертавам - не любовта към него на милиони (тя също е факт, но временен, летлив), а диалогът, т.е. способността му да им обяснява себе си и света. И съответно - онова, което потенциално носи политически край на сегашния премиер, е само едно: той да започне да прави нещо необяснимо.
Тъкмо затова противниците му не могат да повярват на очите си и повтарят като мантра “той е бивш охранител”, “той е бодигард на Живков”, “жена му е милионер” и т.н., и т.н. Все факти, и то такива, които биха убили политическото бъдеще на всеки друг. Но грешат тези противници: всичко това той вече е обяснил. Хората не просто знаят всичко това, те го разбират. А да разбереш значи да приемеш.
Та, казусът с г-жа Желева беше започнал да става необясним. И на фона точно на тази наистина смъртна опасност г-н Борисов скочи в последния момент от катастрофиращия влак. Накратко: г-н Борисов “даде заден”, остана господар на властта си и съхрани ресурс (не без загуби). Но изглежда станалото ще има особена цена за г-н Борисов. Или поне имам такива съмнения.
Нека се порадваме на рядкото чудо!
Базово съмнение първо: Дали оттук насетне премиерът ще може изобщо да употребява любимото си през последната година оръжие? Тоест, “Станишев и тройната коалиция”. Това оръжие стреляше в десетката и изискваше само смяна на акцентите: ту повече “Станишев”, ту повече “Доган”, ту “царя”. Преди дни контра-обвиненията за “заговор на БСП срещу г-жа Желева” за първи път прозвучаха някак фалшиво, класическото оръжие заскърца, ако не и просто даде фира. Нещо не върви и, мисля си, няма да върви тази песен повече...
Базово съмнение второ: Но ако това е така, ще бъдем ли свидетели на плавен дрейф на г-н Борисов от дясно към центъра? Той ще започва ли да губи свойствата си на нещо като “лидер на синята идея” и ще пробва ли да придобива черти на общонационален лидер? Натам върви, май.
Може впрочем и да греша. Но струва ми се, че и без това дясната дреха и дясната риторика са не само изкуствени, но и случайни за сегашния премиер. Тези дрехи са изтъкани в хода на битката за власт, дължат произхода си на факта, че г-н Борисов трябваше да набира десни гласове.
Още повече, че теорията на Прехода съдържа нещо като аксиома, и то многократно практически потвърдена аксиома: Харизматикът е Център и Центърът изисква Харизматик. Но ще поживеем и ще видим. Засега нека се порадваме на рядкото чудо - победата на здравия разум над прогресивните сили.