"Икономист" за суматохата около Желева

И така: изслушванията тази седмица на бъдещата Европейска комисия се превръщат във вдъхновяващ спектакъл - политиката в чистата й форма. В момента, в който се пишат тези редове, номинираната българка Румяна Желева изпълнява предсказанията, че ще се превърне в най-слабото звено на редицата, наброяваща 26 души. Формалното й изслушване на 12 януари беше хаотично в двоен смисъл. Първо тя бе изправена пред бариерата на редица въпроси по финансовите й дела, ако нещо така дезорганизирано може да бъде наречено бариера.

Желева - в мъгла

Членове на Европейския парламент й задоха много въпроси за една компания, за която работила, но някои твърдят, че още работи, ако не я е продала току що, а в такъв случай пък искаха да узнаят колко е спечелила от тази продажба. Нейна българска сънародничка, но от опозиционната либерална партия на бившия цар предположи, че може би Желева е още собственик, но компанията си е сменила името. В пленарната зала цареше объркване, раздаваха се документи на български и немски, доказващи едно или друго, а най-накрая някой се оплака от суматохата и председателката на изслушването Ева Жоли каза на квесторите да съберат документите.

Все още следях всичко това, когато г-жа Желева заяви, че всеки, който иска да узнае какво става в действителност, е поканен да се запознае с всички важни документи в родния й град. Тя каза също така на няколко пъти, че е била проучена от българския парламент и българските съдилища и финансовите й дела са били отчетени като "перфектни" и в пълно съзвучие с българските закони. Като се има предвид общоприетото в Брюксел схващане, че България е гнездо на организираната престъпност и корупцията, това беше, меко казано, храбра самозащита.

След това обаче стана и по-лошо. Г-жа Желева бе запитана за новия й ресор, обидно минималистичен и замислен да ограничи вредите, които тя би могла да нанесе. Желева изглеждаше като в мъгла относно горещите точки от Конго до Сомалия, но умно даде да се разбере, че е готова да разговаря с "умерени талибани" относно разпределянето на хуманитарни помощи в Афганистан.

Могъщите приятели на Желева

Накратко казано: изслушването не беше добро. И сега следва политиката: г-жа Желева, макар и да не е точно сред номинираните комисари-фаворити, има могъщи приятели в основната дясно-центристка групировка в Европарламента - ЕНП. Националната й партия ГЕРБ, ръководена от бившия бодигард и полицейски шеф Бойко Борисов, поддържа особено тесни връзки с германските дясно-центристи. Това може да обясни защо ЕНП започна толкова активна защита на г-жа Желева.

Междувременно повечето пара относно спора по финансовата декларация на Желева бе изпусната, не на последно място, защото всеки, който бе поискал копия от оригиналните документи, ги беше получил, като тутакси си бе и спомнил, че нито говори, нито чете български. В този момент единството между опозиционните политически групировки се пропука. Социалистите, водени от Мартин Шулц, направиха това, което г-н Шулц винаги прави в тежки моменти: прехвърлиха топката на Европейската комисия и президента й Жозе Барозу. На брифинги бе заявено, че г-н Шулц е писал на г-н Барозу в сряда следобяд, че няма доверие в г-жа Желева. Изглеждаше, че писмото по мистериозен начин не е било получено и вместо това официалната социалистическа позиция стана, че очаквали Комисията да потвърди, че документите на Желева били напълно в ред.

Като в скеч на Уди Алън

Междувременно либералите и зелените внезапно предпочетоха да се дистанцират от щекотливата финансова материя и декларираха на техни брифинги, че имали проблеми със слабото представяне на г-жа Желева по ресора й.

Хареса ми декларацията на групата на социалистите за печата, в която първо нападат г-жа Желева, защото била неубедителна, а после атакуват г-н Барозу, защото й дал толкова незначителен ресор. Напомни ми за един скеч на Уди Алън за две възрастни дами в ресторанта на "Емппайър Стейт билдинг": "Не е ли храната тук ужасна?", казва едната. "О, да! Най-ужасната", отговаря втората. "А и порциите са толкова малки...", пише в заключение авторът на статията в "Икономист".