Борисов, асфалтът и бедността

Откакто е встъпило в длъжност, новото българско правителство е особено активно в сферата на социалната политика. Премиерът Бойко Борисов очевидно си е извлякъл поуки от случилото се през февруари миналата година, когато протестите срещу цените на електроенергията го принудиха да подаде оставка. Неслучайно първата му запомняща се инициатива е утвърденото от правителството решение за коледни бонуси за 1,3 милиона пенсионери с доходи под официалната линия на бедността от 286 лева. Както уверява Борисов, парите са осигурени от свиването на средствата за изграждане на пътища. Да припомним, че един от основните упреци срещу първото издание на кабинета „Борисов“ гласеше, че „асфалт не се яде“. Именно орязването на социалните разходи заради наливането на публични средства в строителството на зали и магистрали бе дълго време дежурен повод за недоволство.

Най-големият проблем

Социологът Живко Георгиев от „Галъп” се надява, че жестът на новото правителство към най-бедните пенсионери е израз на солидарност, а не на социален популизъм. „Повечето коментари са съсредоточени върху прага на бедността от 286 лева, който определя кой ще получи заветните 40 лева. Очакват се и брожения, тъй като 1 милион пенсионери де факто няма да получат нищо допълнително за Коледа. Основният проблем е обаче друг - а именно, че тези 1,3 милиона пенсионери, които сега са „ощастливени“ от жеста на кабинета „Борисов“, са всъщност осъдени да живеят в жестока бедност. Проблемът на България е не във височината на прага на бедността, а в огромния брой хора, които са принудени да живеят под него“, категоричен е Георгиев. Социологът отчита сериозна промяна в поведението на премиера Борисов, който „осъзнавайки реалностите, със сигурност ще редуцира публичните си изяви с отрязани лентички в ръка“.

Шефът на агенция „Медиана“ Кольо Колев, сочен от премиера Борисов като производител на некоректни социологически прогнози, не е изненадан от проактивната социална политика на новото правителство. „Намеренията за увеличаване на възрастта за пенсиониране и за въвеждане на минимално почасово заплащане могат да се разглеждат единствено като усилия за укрепване на фиска и за забавяне на темпа на изпразване на държавния бюджет. Затягането на правилата може обаче да доведе до ново „посивяване“ на икономиката“, предупреждава Колев.

Според него, борбата срещу сивия сектор трябва да се извършва много внимателно и с малки стъпки, както това се прави в Германия. „Там „сивият“ и „черният“ сектори на икономиката са сведени до 9.5%, докато в българската икономика те заемат 32%“, посочва социологът.

Неблагоприятни развития

Според колегата му Живко Георгиев, нетърпението да се отпочнат социални реформи въпреки липсата на ясни приоритети е продиктувано от развития и дадености, които са крайно неблагоприятни за България и нейния трудов пазар. „От една-две години на трудовия пазар излизат най-малобройните поколения в демографската история на България - числеността им е едва 65-70 хиляди души. Сред тях ромите са поне 20 на сто, което се отразява неблагоприятно на общото образователно равнище. В подобна ситуация би било непродуктивно, ако сегашното правителство използва социалната си политика за поддържане на нямащи отношение към труда групи. В крайна сметка социалната политика е средство не за подкупване, а за по-достойно съществуване на най-уязвимите слоеве на населението“, отбелязва Живко Георгиев.