Анатомия на балканския ритъм

Да пишеш за музика е все едно да говориш за готвене. Читателите остават някак си незадоволени. Или може би знаете коя е песента, която започва с тра-та-та, па-па-па? Преди да отговорите на въпроса, нека да потанцуваме. Ритъмът е нежен и страстен. Откъде идва той ли? Някъде от Балканите. А откъде точно? Мненията по този въпрос се различават.

Откъде идва тази песен?

"Преди години бях на фестивал на документалното кино в Истанбул. Една вечер, заедно с други колеги от различни балкански страни, отидохме на ресторант с музика на живо. По едно време музикантите засвириха една песен, която познавам още от детството си", разказва българската режисьорка Адела Пеева. Тя започва да си тананика мелодията. Колегите й от другите страни също. "Всеки твърдеше, че песента идва от неговата страна. Аз бях убедена, че тя е българска. Мъжът ми, който е сърбин, само ме погледна и гневно отсече, че се заблуждавам, че песента е сръбска", спомня си тя.

Случката в ресторанта кара режисьорката да се отправи в търсене на корените на тази мелодия. Тя тръгва на обиколка из Балканите и навсякъде среща хора, които са убедени, че мелодията произлиза от тяхната страна и че е неделима част от тяхната идентичност.

Срещите с тези хора са запечатани в нейния документален филм "Чия е тази песен" (2003). Той развенчава мита за истинската и неповторима национална музика на Балканите. "На Балканите сме склонни да отричаме общата си идентичност. При това музиката е един от най-силните белези за нашето съществувание", казва Адела Пеева. И до днес, десет години след първото излъчване на филма, Адела Пеева получава писма от цял свят, в които повечето хора твърдят, че тази песен се пее и в тяхната родина.

Балканският комплекс

"Хората от балканските страни страдат от един комплекс. На всяка цена искат да бъдат различни от съседите си в региона", казва Данко Рабренович, водещ на музикалното радиопредаване "Balkanizer" на WDR. "Общите ни черти са повече, отколкото разликите между нас. Но всички нации на Балканите са опитват да променят историята си, за да подчертаят различията", казва той. Същото се случва и с музиката на Балканите.

Малко след балканските войни от 1990-те години, в страните от бивша Югославия бе някак странно, дори неприемливо да се слушат изпълнители от съседните държави. Днес, 20 години по-късно, настъпи промяна. Опитът за разделяне на културното наследство на Югославия се провали.

Да вземем за пример конкурса "Евровизия": точките от него си остават, така да се каже, в региона. Босна получава най-много гласове от Хърватия, Хърватия - от Словения, Черна гора - от Сърбия и т.н. На ежегодния песенен конкурс балканските страни поделят най-високите оценки помежду си. Дали това не е знак за идентичен музикален вкус? Пресилено е да се каже. Факт е обаче, че балканските страни се завръщат към общите си културни корени.

Открийте разликите!

"В бивша Югославия имаше пъстра музикална рок и поп-среда. Много групи издаваха плочи в милионен тираж. В началото на 1990-те години този пазар се разпадна, точно както и Югославия. Групите обаче продължиха да съществуват", казва Рабренович. Днес сръбски състави свирят в Босна, босненски - в Хърватия.

Въпреки многото общи черти, Рабренович не харесва понятието "балканска музика". "Регионът е твърде голям и пъстър, за да говорим за една балканска музика", казва той и добавя: "Балканската музика не е нито само Горан Брегович, нито пък турбо-фолкът, който е завладял региона." Мишо Петрович от босненската група "Mostar Sevdah Reunion" също се дистанцира от понятието "балканска музика": "В нашия регион може и да има много страни, разделени от граници, що се отнася до културата обаче - там граници почти няма, там всичко може да се смеси. Точно това обърква външните наблюдатели, които обичат да слагат музиката под общия знаменател "балканска". Това обаче не е съвсем така, защото от регион до регион музиката се различава."

И все пак: при толкова много общи черти човек трудно може да открие разликите.

Автор: Р. Бройер, К. Цанев/Редактор: М. Илчева