Занемарена Германия: Разбити пътища, мостове в разруха
18 април 2024
Химическият концерн BASF е една от значимите величини в германската промишленост – той оперира в цял свят. Има 112 000 служители и производствени мощности на 230 различни места. Една трета от служителите са в централата на компанията в Лудвигсхафен. "Това е най-големият химически завод в света", казва главният изпълнителен директор Мартин Брудермюлер. Но ситуацията му не е розова.
В Лудвигсхафен се борят с тежки финансови проблеми: през 2023 г. концернът е имал печалби навсякъде по света, само не и в самата Германия – тук е реализирана загуба от 1,5 милиарда евро. По думите на Брудермюлер проблеми създават най-вече увеличените разходи за енергия, както и изискванията за опазване на климата.
Преносът на електроенергия е по-скъп от производството
Производството ще бъде електрифицирано, от което следва, че потреблението на електроенергия ще се увеличи от три до четири пъти. Откъде обаче ще дойде тази енергия? "Ще се наложи да спрем нашите високоефективни газови електроцентрали в Лудвигсхафен", казва с горчивина Брудермюлер и добавя: "Ако трябва ще построим и вятърни електроцентрали в Северно море", уверява той.
Концернът дори е придобил дял във вятърен парк край нидерландското крайбрежие. Но откакто през януари т.г. германските оператори на електропреносни мрежи удвоиха таксите за ползване на електропроводите, преносът на електроенергия до Лудвигсхафен вече излиза по-скъпо, отколкото нейното производство в Северно море.
Цената на енергийния преход
Германия се нуждае от разширяване на енергийната инфраструктура. Планирани са около 14 000 километра нови електропроводи за високо напрежение, към които в обозримо бъдеще трябва да бъдат добавени още хиляди километри. Но планираните от германското правителство милиардни субсидии отпаднаха след решение на Конституционния съд, което отвори огромна „дупка“ в държавния бюджет.
Сега федералното правителство трябва да пести, а от потребителите и компаниите ще се изисква да плащат повече. Шефът на BASF не е единственият, който е скептично настроен: заедно с управителните съвети на Deutsche Telekom и на енергийния гигант E.on, Брудермюлер е съставил писмо, в което тримата топ мениджъри бият тревога и изискват разходите за осъществяване на енергийния преход да бъдат финансирани по друга схема. Особено като се има предвид, че мрежовите такси вероятно ще нараснат още повече.
Инфраструктурата е въпрос на оцеляване
Не е само енергийната инфраструктура, която създава проблеми на компаниите. Също и останалата част от инфраструктурата в Германия е "крайно недостатъчна“ и се превръща в "пречка за растежа". В продължение на десетилетия международната конкурентоспособност на Германия се основаваше на много добре развита и надеждна инфраструктура, особено в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите. От години обаче тъкмо този фактор заплашва да се превърне в пречка.
"Инфраструктурата е въпрос на оцеляване", казва Брудермюлер, когато говори за разбитите пътища и магистрали, разрушените мостове и водни пътища, ненадеждните железници, липсата на далекопроводи, бавното разширяване на оптичната мрежа и недостатъчната цифровизация на публичната администрация. "Ако това не се промени, компаниите ще започнат да заобикалят Германия“, предупреждава той.
Рушащи се пътища, мостове и железопътни линии
По магистралите в Германия има 4500 моста, които са в много лошо състояние. За някои от тях единственото възможно решение е да бъдат взривени и изградени изцяло наново.
Релсовият път и контактната мрежа на „Дойче Бан“ са силно износени в 40 участъка с обща дължина над 4000 километра, че се налага те да бъдат изградени наново. Субсидията на федералното правителство възлиза на около 27 милиарда евро до 2027 година, но е пределно ясно, че това няма да е достатъчно.
Спорът за “дълговата спирачка“
Федералните, провинциалните и общинските власти не разполагат с достатъчно средства за обновяването и модернизацията на тази инфраструктура. Особено като се има предвид, че т.нар. дългова спирачка, заложена в германската конституция, изисква държавните разходи да не надхвърлят приходите.
Това правило стана повод за сериозни спорове във федералното правителство при обсъждането на бюджета за 2025 година. Социалдемократите и Зелените настояват временно да се преустанови действието на „дълговата спирачка“, каквото изключение беше направено през последните години – първо заради пандемията от коронавирус, а след това и заради войната в Украйна. Либералите обаче са против и настояват, че от 2025 г. всички министерства трябва да правят икономии, защото в бюджета може да се отвори „дупка“ от 25 до 30 млрд. евро. Министърът на транспорта Фолкер Висинг също е против отмяната на „дълговата спирачка“. Според него е нужно да се мобилизира частен капитал в рамките на инфраструктурен фонд, в който да се набират средства за години напред.
По-голяма финансова гъвкавост?
Редица икономисти подкрепят временната отмяна на „дълговата спирачка“, за да могат инвестициите в инфраструктура да се финансират и чрез заеми. Дори в средите на бизнеса, които по принцип са привърженици на строгата бюджетна дисциплина, се наблюдава растяща подкрепа в полза на по-голямата гъвкавост.
*****