Загуби ли Германия от закриването на атомните централи?
16 април 2024
На 15 април 2023 Германия изключи и последните си три ядрени централи. Година по-късно обаче не спират споровете дали този ход е бил правилен или не, посочва АРД.
В платформата Х упорито се разпространява твърдението, че Германия е заменила произвежданата атомна електроенергия с енергия от същия вид, но вносна. Отговаря ли това на истината?
Германците потребяват по-малко ток
По официални данни 12 месеца след прекратяването на експлоатацията на ядрените централи Германия произвежда 476 теравата електроенергия. В годината преди спирането и на последните три АЕЦ производството е било 425 теравата.
Тези последни три централи са произвели в последната година на експлоатацията си 29,5 теравата ток и така са покрили 6,3 процента от нуждите в този период. Те включват потреблението на ток плюс загубите от преноса.
Преди края на ядрените централи в Германия нуждите са се равнявали на 468 теравата годишно, а след това - на 459. Това означава, че потреблението е намаляло. Обяснението на енергийния експерт Бруно Бургер, цитиран от АРД, е, че това се дължи на доста по-високите цени на тока заради войната в Украйна и на намалените доставки на природен газ от Русия. Именно те са довели до инвестиции за повече енергийна ефективност, както и в соларни панели.
Повече ток от възобновяеми източници
Както заявява Бургер, Германия е компенсирала дела на ядрената електроенергия в енергийния си микс с по-интензивно използване на възобновяеми източници. Данните сочат, че през последната година по линия на тези източници са произведени 32 теравата повече, отколкото през предишната, когато още са действали и атомните централи.
По информация на агенцията, която отговаря за енергийната инфраструктура, в годината преди спирането на АЕЦ делът на енергията, допибавана от възобновяеми източници, е бил 48,7 процента. От 16 април 2023 до 31 март 2024 той е достигнал 58,3 процента, информира АРД.
Вятърът обаче не духа постоянно, а и слънчевата светлина не е неизменно интензивна. Към всичко това се добавя и изключването на електроецентралите на въглища в края на март, казва Бруно Бургер, които бяха използвани като резерва заради енергийната криза.
Внася се много по-голямо количество ток
Агенцията за енергийна инфраструктура съобщава, че през последната година Германия е изнесла 36,8 теравата електроенергия и е внесла 58,4 теравата. Вносът никога не е бил в толкова големи размери, точно обратното - през последните години износът от Германия далеч е надхвърлял вноса.
Причините за това са няколко, обяснява пред АРД енергийният експерт Бруно Бургер. Една от тях е търговията с емисии парникови газове, които доскоро бяха много евтини, а въглищните централи произвеждаха голямо количество енергия за износ. Друга е разширяването на експлоатацията на възобновяемите източници в други държави на европейския енергиен пазар. "Вносът е увеличен, защото просто излиза по-изгодно от собственото производство", посочва Бургер. Той казва и че чрез вноса Германия ще компенсира за намаленото производство на енергия от твърди горива.
Германия има достатъчно капацитет
Това, че се внася енергия не означава, че на Германия не ѝ достига електричество собствено производство, потвърждава пред АРД екоекспертът Андреас Херман. "Ако внасяме ток, това не е защото не разполагаме с достатъчно централи в Германия, а защото е по-изгодно от пазарна гледна точка."
Същевременно Херман не смята, че Германия е станала прекалено зависима от европейския пазар на електроенергия. Той казва: "Ако ежедневно се извършва търговия с ток, това не е зависимост - ние разполагаме с капацитети, които могат да бъдат използвани в случай на нужда."
Вносът на ток от АЕЦ е по-малко
Бургер отхвърля разпространяваните в платформата Х твърдения, че след извеждането на експлоатация на ядрените си централи Германия е започнала да внася именно такъв вид ток от други страни. Той привежда данни, съгласно които внесеното през 2023 година електичество от ядрени централи е било 24 процента от общото количество и 3,6 процента от потреблението. От Агенцията за енергийна инфраструктура на свой ред съобщават, че делът на атомната енергия в германския енергиен микс през последните две години е спаднал от 7,27 процента на 3,01.
"Вносът по правило е основно през лятото, а трябва да имаме предвид и повече или по-малко излишния ток от Франция", допълва Бургер пред АРД. По неговите думи Франция винаги имала повече ток през лятото, "защото е много трудно да бъдат регулирани ядрените централи".
Енергийният микс е чист, цените на едро даже са спаднали
По думите на Бруно Бургер германският енергиен микс е толкова чист, колкото не е бил никога - основно заради високите цени на енергията от твърди горива и на въглеродните емисии, както и благодарение на разширяването на мрежата от възобновяеми енергийни източници в цяла Европа.
Покрай вноса в Германия също влиза голямо количество ток с ниски емисии парникови газови - водна енергия от Швейцария през пролетта, атомна енергия от Франция през лятото. Освен това се внася вятърна енергия от Дания и ток от водноелектрически централи от Норвегия.
Енергият експерт опровергава пред АРД и това, че заради извеждането на АЕЦ от експлоатация Германия е изгубила способността си да произвежда електричество на ниски цени. Това, който се произвежда от възобновяемите източници, е сравнително изгодно, докато поддръжката на ядрени централи или пък дори строителството на нови не е.
Агенцията за енергийна инфрастрактура не е установила промени в цените на едро след изключването на атомните централи. "Конкретно отражение няма", казва Торстен Щорк от портала Verivox за сравнение на цените. Той дава и пример: през март 2023 цената за киловатчас е била 10,2 цента, а през март тази година - 6,4 цента, т.е. е намаляла сериозно. Средната цена за домакинствата пък е спаднала със 17 процента - от 42,58 цента за киловатчас на 35,31 цента.