Германия затваря три атомни централи. Ще има ли недостиг?
31 декември 2021
АЕЦ в Гундреминген на границата на провинция Бавария с Баден-Вюртемберг ще бъде спряна точно на Нова година. Демонтажът обаче ще продължи до 2023-а. Една осма от материала, който общо възлиза на 89 000 тона, не може да се рециклира и ще трябва да бъде складирана по някакъв начин. Никой от служителите няма да бъде уволнен - има толкова работа, че тази година ще бъдат назначени и няколко стажанти. По подобен начин стоят и нещата в Гронде и Брокдорф, които също се закриват с настъпването на новата година.
Така в Германия остават само още три ядрени централи - Емсланд, Некарвестхайм 2 и Изар 2. Тяхната работа ще бъде преустановена след година.
Три централи са равни на 1000 вятърни турбини
До момента шестте централи заедно осигуряваха между 12 и 14 процента от електроенергията на Германия. И когато на Нова година половината от капацитета отпадне, той трябва да бъде заместен от друг източник. В чисто математически план мощностите на централите, които се закриват сега, съответстват на 1000 вятърни турбини. Но вятърът не духа постоянно.
Все пак трябва да се има предвид, че преди 30 години делът на ядрената енергия бе 30 процента и вятърът и слънцето действително се оказаха нейни успешни заместители. Нещо повече: драстичното свиване на добиваната от въглища електроенергия също бе компенсирано от възобновяеми енергийни източници. За 30 години техният дял в добива на електроенергия стигна от нула до 40-50 процента, което доведе и до съответния спад в отделянето на вредни емисии.
Но строителството на вятърни паркове и соларни централи вече не е така динамично, както преди. Новото правителство планира промени в това отношение - до 2030-а година 80 процента от тока трябва да се добиват устойчиво.
Заради възобновяемите източници Германия изнася електричество
По-широкото използване на възобновяеми източници доведе дотам, че Германия произвежда много повече ток, отколкото потребява - от 2010-а година насам страната стана износителка на електроенергия.
Обменът на енергия между държавите в Европа става все по-интензивен, което е от полза за всички. Почти всяка зима Франция има проблеми с електроенергията - въпреки своите 56 атомни централи. Именно в такива случаи внася вятърна електроенергия от Германия. А когато има безветрие, Германия внася ядрен ток от Франция. Когато има излишъци, Германия изнася ток, произведен от соларни панели или ветрогенератори, в Австрия и в Норвегия, а в случай на нужда получава от тях енергия, добита от водата.
Ще има ли достатъчно електричество?
Отказът от ядрена енергия буди безпокойства по отношение на сигурността на доставките на ток. Но както отбелязват експерти като Клаудия Кемферт от Германския институт за икономически изследвания, енергийната система на бъдещето е по-гъвкава, дигитална, много динамична, децентрализирана и интелигентна.
Данните на германските метеоролози сочат, че вятърът и слънцето се допълват взаимно - това важи както за Германия, така и в европейски мащаб. Но не е даденост - необходими са мрежи, хранилища, а и много повече вятърни турбини и соларни панели. Освен това федералното правителство планира изграждането на още газови централи, използващи "зелен" водород и произвеждания от него "зелен" метан.
Затварянето на АЕЦ - в полза или ущърб на климата?
До момента, въпреки увеличаващия се дял на възобновяемите енергийни източници, проблеми със сигурността на доставките не е имало - благодарение на изключително добрата координация.
Сега предстои отказът от ядрената енергия да получи своята политическа оценка - дали е правилен или не. В Германия има стабилно мнозинство, което поддържа този отказ. Но и учените не са единодушни по въпроса дали това е добро или лошо от гледна точка на климата - ако например се наложи нужните количества електроенергия да се набавят чрез централи на въглища. Това не изглежда като реална алтернатива. Целта на отказа от ядрената енергия е да стимулира използването на възобновяемите енергийни източници.