"Сега става ясно колко решаваща е била българската подкрепа"

ДВ: Госпожо Чернева, по времето, за което става дума в разследването на "Ди Велт" и "Политико", Вие бяхте външнополитически съветник на премиера Кирил Петков. Отговаря ли публикацията на действителността?

Весела Чернева: Да, това е обобщената история на политиката на правителството на Петков по отношение на войната. Интересното е, че досега тази история не беше разказана в такава пълнота, въпреки че голяма част от тези елементи са известни на публиката. Да, повечето неща не са нови, но поразително е, когато историята се разкаже по този начин, когато прочетем едно истинско, проверено разследване. Което показва каква е разликата между това просто да говориш, да се представяш за евроатлантик - и да вършиш нещо в подкрепа на Украйна и в полза на българския национален интерес.

ДВ: Добре, а всички тези факти по онова време бяха ли известни на целия Министерски съвет, на Външното министерство?

Весела Чернева: Така нареченото "българско предложение" за замразяване на ценни книжа на Русия, които се намират в европейски банки, беше прието от всичките 27 страни членки, а в Брюксел тази инициатива, разбира се, беше добре известна. Колкото до решенията, свързани с износа на български боеприпаси и дизел - те също бяха известни. Не се виждаше с просто око обаче значението на тези решения за хода на войната в Украйна. Може би за това не си давахме изцяло сметка: колко решаваща е била българската подкрепа за Украйна. То става ясно чак сега, включително и от реакциите на украинския външен министър Кулеба и на другите цитирани източници.

ДВ: Нека да уточним все пак. От статиите всеки читател ще остане с впечатлението, че българското правителство е решило да оказва на Украйна помощ поне с боеприпаси и с петрол. Такова решение, доколкото го е имало в този вид, само от г-н Петков и г-н Василев ли е било взето, или от цялото правителство?

Весела Чернева: В МС не е имало внесено решение за доставка на боеприпаси, тъй като тези решения се взимат на пазарен принцип, а разрешението за този износ се даваше от Министерството на икономиката. Но, разбира се, как българските институции обработват тези поръчки до голяма степен зависеше от добрата воля на хората с най-голям контрол в правителството. И в този смисъл политическата воля на премиера беше ключова. Колко бързо тези боеприпаси могат да напуснат територията на България, по какви маршрути и т.н. - до голяма степен това опираше и до разговори с други международни партньори. За да го кажа пак: политическата воля беше много важна. Що се отнася до петрола, решението за дерогацията беше общо и, разбира се, беше обсъждано на ниво Министерски съвет. Решението на Европейската комисия да предостави такава дерогация на българската рафинерия беше мотивирано по две линии. Първо: България беше първата страна, след Полша, чийто газ беше спрян от "Газпром", така че страната изобщо не можеше да си позволи да наложи ембарго и върху износа на нефт. Втората важна причина според мен беше, че "Лукойл" снабдяваше включително и Украйна с необходимо гориво.

ДВ: Казахте, че разрешенията за износ на продукция с военно предназначение, са одобрявани от министъра на икономиката. Към онзи момент министър на икономиката и индустрията е Корнелия Нинова, която във вторник отново каза, че оръжейни доставки за Украйна не е имало. Означава ли това, че не е знаела - или г-жа Нинова просто твърди, че не е имало официални оръжейни доставки?

Весела Чернева: Нейното съобщение е фактологически правилно, тъй като за цел на доставките не е била посочвана Украйна. Била е посочвана страната-купувач, било то Полша, Обединеното кралство, Съединените щати или други държави от НАТО. Според мен за всички беше ясно, че тези боеприпаси съветски тип бяха предназначени в крайна сметка за Украйна. Но със сигурност в документите, които са съпровождали този износ, Украйна не е била спомената.

ДВ: Понеже говорим за разследването на германския "Ди Велт", нека да Ви попитам още нещо. Очевидно България върви отново към предсрочни парламентарни избори в края на март или началото на април: очаквате ли, че тази публикация и тази разгоряла се наново дискусия ще окажат някакво влияние върху нагласите на избирателите? И ако да - какво?

Весела Чернева: Много зависи от това как ще се проведе този дебат в България. Защото става дума за разликата между думи и дела, за разликата между пъченето, удрянето в гърдите - и едни по-тихи, но ефикасни действия. Казвам го, защото българските медии не са съвършени, дори са много далеч от съвършенството, а начинът, по който се поднася информацията, може да бъде много манипулативен. Тоест, и този дебат може да се състои по манипулативен начин или пък изобщо да не се състои. С Вас в момента говорим за две публикации в много реномирани издания, които обаче са на чужди езици. Та как те ще бъдат "преведени" на български политически език, как ще участват в политическия дебат, това до голяма степен ще зависи и от българските медии. За мен особено важен си остава ефектът, че онези хора в България, които действително се интересуват, сега могат да се обърнат назад и да си спомнят къде бяхме в началото на войната и колко бързо правителството тогава успя да вземе необходимите мерки за сигурността на България, за енергийната сигурност на България, за снабдяването със зърно на България… И същевременно другият много важен ефект е решителното подобряване на имиджа на България в Европа. Защото знаем, че за съжаление не много често се появяват положителни статии за България.

*Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика и директор на софийския офис.