"България е щастлива, че има такъв човек като Манол"

"Поставихме един генератор в центъра на града и около него създадохме "Пункт на несломимостта", където хората могат да си зареждат телефоните, лаптопите, да работят, да се стоплят, да пият чай и кафе", споделя пред ДВ Христя Венгринюк от Чернивци.

"Един отиде в спортния център, още един в музикалното училище и другите се използват за културни събития", разказва Жана Суслина, която ръководи отдел "Култура, туризъм, младежи и спорт" в Болград, неофициалната столица на бесарабските българи.

"Планираме в родното ми село да направим прожекция на филми и още няколко подобни прожекции на други места. И генераторът ще си пътува с нас", допълва кинорежисьорката Татяна Станева. 

Тези три истории са неразривно свързани. Защото всички споменати генератори идват от България. Те са закупени от включилите се в инициативата на издателя Манол Пейков, която цели изпращането на възможно най-много от ценните машини за Украйна. 

"За 52 години живот не ми се е случвало нищо по-вълнуващо от това, което ми се случва през последните 45 дни", казва Пейков пред ДВ. "Даренията надхвърлиха 5000. За месец и половина." Неговата кампания е не само вълнуваща, но и искрено впечатляваща -  събрани са над 1 милион лева, налице са вече над 350 дарени или закупени генератори, достигнали до около 100 населени места в Украйна. Решихме да тръгнем по стъпките на малка част от тях и да разкажем за хората, на които помагат. 

"Няма ток. Пада ми батерията."

Уговаряме се с Татяна Станева, която в момента е в Киев, да ни разкаже за генератора, който е донесла в Украйна с помощта на Пейков. Малко преди уговореното интервю тя ни пише, че ще трябва да го отложим: "Няма ток. Пада ми батерията". След тежките удари, които Русия нанесе на електропреносната система на Украйна, в по-голямата част от страната има прекъсвания или режим на тока. Включително и в столицата. "Имам приятелка, която живее на 13 етаж. Страхува се да ползва асансьора, дори когато има ток, защото може да остане затворена в него за часове", разказва Станева няколко часа по-късно, когато електроподаването е възстановено. "Затова хората закачат пликчета в асансьора с бележка: "Ако си останал тук без ток, вземи си." И слагат банани, бисквитки, да има нещо."

Заразителният смях на Станева съпътства целия ѝ разказ, особено като споделя как ходи до близката спортна зала да се къпе, защото там има електричество. "Но понякога плачем", признава тя. "И най-страшното е, че не знаем докога да чакаме. Досега казваха: "До есента, хайде до Нова година, хайде до пролетта". Но вече изядохме всички спестявания."

Станева се притеснява и за бъдещето на Украйна. До момента голяма част от хората, които са работили за чужбина и т.нар. фрийлансъри са останали в Украйна. Но откакто Русия атакува електрическата инфраструктура и това се променя. "Без ток и те не могат да работят спокойно. Отиват в Румъния, в Полша", казва бесарабската българка.

Самата Татяна Станева все още успява да реализира някои малки проекти и събития. От месец и половина има и верен съюзник, който ѝ помага - един 7-киловатов генератор, който донася от България. 

"Българите, които помогнаха, не знаят колко много направиха за нас"

В края на ноември Станева е в България с Международния фестивал на етнографското кино "ОКО", в рамките на който показва филми за Гладомора и Чернобил, за войната от 2014 и за пълномащабната инвазия от 2022 в "Дом на киното" в София. След това планира да потегли с екипа си за Болград, където да покаже филмите и пред местната бесарабска общност. "Планирахме всичко, разпространихме афиши. И когато се обадих на мама и тате, които живеят в едно село там, те ми казаха: Добре, ти ще дойдеш с екипа, но не знам как ще стане, защото при нас спират тока по график. Търсете генератор", спомня си режисьорката. "Започнахме да търсим из цяла България. Няма! След това разбрах, че явно Манол ги е купил всичките", казва Станева.

Няколко човека я препращат към Манол Пейков, когото тя не познава. Татяна Станева пише на пловдивския издател и бивш депутат, но известно време той не вижда съобщението. "Ние вече бяхме тръгнали. Пътуваме и ми се обажда Манол. Пита ме: Къде сте? Казвам: На път. Обясних му, че вече сме около Русе, той ме помоли да му дам няколко минути. След малко ми звънна и ми каза: Така. В Русе има генератор - 7 киловата. Платихме го, но не могат да ни го изпратят. Ето ти номера, отивате, намирате го и взимате!"

"Проведохме кино фестивала, всичко мина чудесно. Просто Манол и всички българи, които помогнаха, не знаят колко много направиха за нас", споделя кинорежисьорката. 

"След победата ще почиваме и празнуваме"

В Болград Татяна Станева организира фестивала заедно с Жана Суслина, която освен че ръководи културния отдел в общината, е и бивша дългогодишна директорка на Болградската гимназия "Георги Сава Раковски". Станева я свързва с Манол Пейков. "Не знам как този човек намира време, но той реагира веднага", разказва Суслина. Издателят ѝ казва да подготви списък с местата, за които са необходими генератори. "Първата ни заявка беше за 23 генератора с различна мощност - спортното училище, музикалното училище, библиотеките и читалищата. По негова идея включихме и Болградската гимназия, на която аз девет години бях директор. Добавих и детските градини и другите училища", изрежда тя. Съвсем скоро първите пет генератора потеглят към тях. 

Общината в града продължава да организира културни събития, макар и за малка публика. "Залата ни е за 450 човека. Имаме право на 50% капацитет, ако има бомбоубежище. Ние създадохме такова в нашата зала и ако има въздушна тревога по време на събития - трябва да се скрием в бомбоубежището."

В Болград има режим на тока - "6 часа няма, 3 часа има", както и комендантски час от 23:00 до 5:00. Но животът някак трябва да продължи. "Трябва да направим всичко възможно децата ни да не усещат, че нещо страшно се случва", казва Жана Суслина. Затова организират и различни тържества. "Не спираме", пише тя, докато ни изпраща снимки от коледното тържество за инвалиди и хора с увреждания, което са организирали на 12 януари. 

Голяма част от Украйна избра да отбележи Коледа на 25 декември тази година, а не на 7 януари. Но думата "празнува" трудно може да бъде използвана в този контекст. "Руснаците обстрелваха много жестоко по празниците, нямаше ток. Сирените в новогодишната нощ виеха из цялата страна", спомня си Христя Венгринюк от Чернивци. "Празник нямаше, но имаме сили да се борим, защото друго не ни остава. Ако искаме да спасим нацията и страната, трябва да се борим безмилостно, а след победата ще почиваме и празнуваме", допълва писателката и издателка. В Чернивци също са получили генератори от България - цели пет. "Поставихме един в центъра на града. Другите 4 генератора отправихме в най-горещите точки на войната", разказва тя.

"В България има надежда"

Татяна, Жана, Христя - обединяват ги борбеността и връзката с България. Но в момента ги свързва и още нещо - благодарността. "България е щастлива, че има такъв човек като Манол. В България има надежда", казва Татяна Станева. "Да видиш толкова подкрепа от отделни хора - това ми дават сила да живея, да продължавам да се боря и да вярвам, че и в скъпата ми България ситуацията ще се промени". И подчертава, че подкрепата е безценна: "Генераторите са като въздуха за нас в момента. Защото казвам въздуха? Защото не виждаш електричеството, но без него не можеш."

"Неговото сърце е голямо поне колкото територията на България", допълва Жана Суслина и настоява да предадем на Пейков и на всички дарители колко са им благодарни. Питаме я дали иска да каже нещо на тези, които до момента не са подкрепили Украйна: "Да. Днес ние - бесарабските българи - които през вековете винаги сме помагали на Майка България, имаме нужда от помощ и разбиране. Да живееш в тъмно, да виждаш как синовете ни тръгват, за да запазят нашата държава, това е много тежко време. Винаги сме били силни, но сега това, което имаме, не е достатъчно", споделя тя, правейки няколко паузи, за да си поеме въздух. “Имам нужда от подкрепа - и от морална, и от информационна, и от финансова. Трябва да се знае едно: не може един народ да бъде премазан от политически амбиции. Пожелавам си да живеем във време, в което да не знаем името на нито един политик. Те да си работят, както и ние си работим. И да си живеем. Мирно."

"Всъщност за нас е много важна не толкова финансовата, колкото моралната подкрепа на България. Много е болезнено да чуеш, когато българите казват, че Русия не е виновна, а че войната в Украйна е заради САЩ", споделя Христя Венгринюк.

"Много бихме искали самата България да престане да бъде русофилска, защото със собствения си пример можем да кажем, че това не води до нищо добро. Източната част на Украйна беше русофилска, а сега "благодарение" на Русия е превърната в руини", подчертава тя. "България трябва да разбере, че Украйна сдържа агресията на Русия към целия цивилизован свят. Ако Киев беше превзет за три дни, както мечтаеше Москва, накъде щяха да летят тези ракети от наша територия сега? Русия нямаше да се спре само с Украйна."

"Аз съм искрица, горивото го има в обществото"

Кампанията на Манол Пейков носи лъч подкрепа и надежда, който огрява не само Украйна, но и България. "България се управлява от години по един подмолен и мафиотски начин - чрез съзаклятия, чрез дърпане на конци. В основата на всичко това е корупцията и липсата на гражданско общество", казва Пейков. "Най-желаните за живот от всички българи места в света са тези, в които има развито гражданско общество. Голямата новина, която произтича от това, в чийто център се оказах аз, че в България се ражда гражданско общество. Тези хора, които подкрепят каузата на Украйна, са готови да сложат парите си там, където са и думите им."

Купуването на генератори за Украйна ще продължи, защото има нужда от тях: "По 5-6 души на ден ми се обаждат - напълно непознати. Болници, амбулатории, детски градини, училища - отвсякъде ми се обаждат. Също части на териториалната отбрана, които имат нужда от отопление в окопите". Освен нужда има и желание у все повече хора да се включат: "Мислех, че тези акции ще затихнат 1-2 месеца след началото на войната, защото тя се нормализира, но вместо това се завихри една буря и хората с все по-голям ентусиазъм даряват."

Очевидно българите имат необходимост от подобна кауза, която да ги обедини. И това според Пейков е водещото. "Аз съм искрица, горивото го има в обществото. Това е голямата новина", заключва той.