Вееш знамена, пееш химна и вярваш, че си голям патриот

Когато играе германският национален отбор по футбол, по улиците и автомобилите могат да се видят национални знамена. Но те изчезват, когато футболната треска приключи. Германските християндемократи смятат, че трябва да се насърчат патриотичните настроения в страната. Според тяхната „Федерална патриотична програма“ в Германия трябва да се веят повече знамена, химнът да звучи по-често, а заслугите на Бундесвера да получават по-високо признание.

По тази деликатна тема ДВ разговаря с известната германска историчка Уте Фреверт, директорка на Института за човешко развитие „Макс Планк“. В началото на разговоря тя припомня, че философът Юрген Хабермас още навремето издигна идеята за така наречения „конституционен патриотизъм“, съсредоточен не толкова около химна, националните флагове и заслугите на предците, колкото около чувството за принадлежност към конституционния ред на страната. В този смисъл историчката смята, че идеята на християндемократите не е изцяло погрешна, но все пак изглежда проблематична, доколкото се съсредоточава около знамената и пеенето на химна. „Аз съм много скептична, че една програма, спусната отгоре, може да бъде ефективна“, казва тя.

В Германия национализмът и патриотизмът често пъти попадат в един кюп. Дали на хората не им е трудно да мислят патриотизма просто като любов към родината?

Фреверт: Негативната история на национализма датира от времена много преди Третия райх. Концепцията за национализма като идея, която мобилизира населението, е стара - почти толкова стара, колкото е Френската революция. И никога не е съществувал национализъм без недостатъци. Към него се посяга особено често по време на войни и конфликти. Тонът винаги е доста агресивен. Любовта към своето е тясно свързана с отхвърлянето на различното, чуждото. Това разграничение често води до извода, че „ние сме по-добри“. На национализма е присъща тъкмо тази форма на съревнование за правото да се наречеш „най-добрата нация“. Много рядко явление е „добрият национализъм“: когато хората просто са доволни, че живеят в страна с добри условия. Не познавам нито една нация, може би, с изключение на исландците, която спокойно да практикува един национализъм в положителния смисъл.

Тоест, патриотизмът и национализмът са различни понятия, така ли?

Фреверт: Преди да се появи национализмът е съществувал патриотизъм в различни форми: любов към отечеството, към родината, към мястото, където си се родил. В началото национализмът е бил много демократичен: всички хора са били смятани за членове на нацията, щом  изпитват гордост и национални чувства към страната си. През 19 век тази програма е привлекателна, но по-късно, през 20 век идеята започва да се реализира за сметка както на „външните врагове“, така и на „вътрешни врагове“. Винаги е имало хора, които не споделят в достатъчна степен националния мироглед, поради което биват наричани „национални предатели“. В Германия в края на 19 и началото на 20 век социалдемократите са били смятани за „изменници на родината“, а на евреите открай време им се отказва признанието, че са германци – те остават чужденци в собствената си страна. Нещо подобно се случва и на различните малцинства. Ето защо издигнатият призив национализмът днес да се възприема като нещо положително, а хората – видите ли – да размахват байраци и да пеят химна, звучи неестествено, звучи като преиграване. Такива чувства могат да възникнат само отдолу, те не могат да се спускат от горе.

Но дори когато патриотичните чувства възникват отдолу, например по време на футболни първенства, в Германия веднага започват дискусии. Нима не е възможно да се развява националният флаг и да се пее националният химн без угризения на съвестта?

Фреверт: Историята на Германия в периода 1933-1945 е тежко бреме. Да не забравяме също ГДР и тамошния вид национална гордост и вяра в победата на социализма. Знамена и военни паради: ето такава беше там класическата програма на национализма.

В съседни държави като Франция, например, има различно отношение към национални флаг и към честването на националния празник…

Фреверт: И в Германия има национален празник: Денят на обединението 3 октомври. Спомням си обаче какви чувства изпитвах на младини към знамената и военните паради във Франция. Тогава губех и ума, и дума – и бях щастлива, че у нас няма подобни неща. Защото от историята знаехме как могат да се използват тези чувства. И не искахме това да се повтаря. Когато днес наблюдавам как властите в Русия използват патриотизма, за да разпространяват лъжи и митове за войната в Украйна, как тези лъжи се поднасят „в патриотичен сос“, така че хората да ги преглътнат по-лесно, аз все си мисля, че не това е пътят, който Германия трябва да избере.

Понеже споменавате Русия. Много руснаци, които обичат родината си, бяха принудени да я напуснат. В същото време в страната има предостатъчно тъй наречени „истински патриоти“, който подкрепят действията на политическия елит. Кой е истинският патриот: този, който обича родината си, или този, който споделя идеологията на държавата?

Фреверт: Патриотизмът в класическия смисъл на думата включва не само любовта към родината, към мястото, където си се родил, не само копнежа по родната страна, когато си я напуснал, но и – казано по леко патетичен начин – идентифицирането с онова, което страната ти е направила, както в положителен, така и в отрицателен план. А в новата програма на християндемократите на мен ми липсва тази рефлексия. Човек не може просто да каже: „Ах, каква прекрасна страна създадохме през последните 75 години!“ Да, тя наистина е прекрасна и навярно най-свободната, която е съществувала някога на германска земя, но това си има предистория, която не бива да се забравя. И още нещо: демокрацията не означава, че мнозинството винаги е право. В една демокрация винаги има дискусия, диалог между мнозинството и малцинствата, в чиито рамки се търси съгласие: този диалог замества насилието. И когато казвам, че съм патриот, това означава, че аз споделям именно тази култура на ценностите, заложена в нашия Основен закон.

Днес не е възможно да бъдеш патриот само на базата на чисто германските ценности. В днешна Германия като модерна демокрация винаги трябва да се има предвид, че обществото се състои от различни култури.

Фреверт: Определено не можем да си позволим патриотизъм, който се обръща единствено към миналото и се основава на някаква несъществуваща Германия. В Германия винаги е имало миграция, тъй че идеята за Германия като страна, в която живеят само германци, не отговаря на действителността. В Основния закон са вписани редица ценности, които са валидни за всички. И всеки, който живее в Германия, трябва да се съобразява с този закон. Това е минималната форма на патриотизъм. Нужно ли е да се подкрепя той и със знамена? Това не знам.