Ако предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори в България на 2 април можеше да се стилизира, в единия ѝ край щеше да е Паметникът на Съветската армия (ПСА), а в другия - непостроеният 111-метров пилон на Роженските поляни с развят български трикольор.
Между монумента и постамента се събира кампанията. Путинофилия и путинофобия, за Украйна и срещу Украйна, патриотизъм и патриотарство, за лева и срещу еврото, ти българин ли си или национален предател…
Защо (пак) МОЧА
Счупената с удар плочка на Паметника на Съветската армия, на която е надписът: "На съветската армия освободителка от признателния български народ", отново съживи 30-годишната дискусия за съдбата му. Шоуменът и лидер на "Има такъв народ" (ИТН) Слави Трифонов притопли вчера своя идея от 2008-ма за паметник на създателя на българската държава. По онова време инициативата лансира комитет "Мила родино", създаден от Трифонов и бившия главен сценарист на шоуто му Росен Петров. Тогава не ставаше въпрос да е на мястото на МОЧА (Монумент на окупационната червена армия, както още е известен), а близо до бившия Партиен дом.
И макар година по-рано тогавашният областен управител на София-град Иван Кючуков от ИТН да се обяви за консултации с Русия за съдбата на паметника, днес Трифонов предизборно е по-радикален. "... И целият този скандал около паметника на една отдавна несъществуваща армия, която въобще не ни е освободила, а направо ни е поробила, целият този скандал е адски удобен да махнем този абсолютно ненужен и напълно безсмислен монумент и като българи да издигнем паметник на най-важния българин - хан Аспарух", написа той във Фейсбук.
Битката за София започва от паметника
Ако с предложението си шоуменът обединява българщината, макар и по соц тертип, и антируски настроения, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, запомнен като защитник на ПСА, зави рязко към градската десница с искане за незабавно премахване на паметника. Съветниците на "Демократична България" в СОС отдавна настояват за същото, но така и не получаваха подкрепата на ГЕРБ.
Битката за София започва на тези парламентарни избори. На последните партията на Борисов изгуби центъра на София - 24-ти МИР, макар и с малко, а в 23-ти МИР изоставането ѝ от победителя "Продължаваме промяната" (ПП) беше над 7%. ГЕРБ спечели първото място единствено в 25-ти МИР. Именно районите, в които ГЕРБ губи, взимат допълнителните 4 мандата, които София получава при преразпределението на депутатските места след преброяването - три отиват в 23-ти, един към 24-ти. Затова и Борисов, награден като кмет с орден "Михаил Ломоносов" заради твърдата му позиция да не премахва паметника, докато е кмет, днес е готов да го бутне, за да запази ГЕРБ София. Демонтирането на монумента от центъра на града, освен че е отколешна мечта на столичните десни, е символно и предвид войната, която Русия води в Украйна.
"Възраждане", чиито активисти преди време бранеха ПСА заедно с БСП, сега предвидливо мълчат, докато от БСП започват общонационална подписка за "масова защита на монумента". Партията на Костадин Костадинов избра да отстъпи проруската карта на БСП, залагайки на общонационални, каквато за тях е запазването на лева. Който иска евро, се е продал на "чужди господари" и "чужди интереси". Сиреч, ако обичаш "от сърце таз земя и тоз народ" (по Петко Р. Славейков), не може да си европеец.
Какъв монумент да бъде издигнат на мястото на Паметника на Съветската армия, ако бъде премахнат - на хан Аспарух, а може би на Тангра, или на света Петка Българска… А защо не на големия композитор Панчо Владигеров, на големия дипломат и изследовател Симеон Радев? Или пък модерна скулптура, която да "брандира" Княжеската градина (и столицата) с оригиналност и неповторимост, а защо не и арт пространство за различни творчески акции - София не може да се похвали с нито едно от двете. Столицата вече се сдоби с паметник на цар Симеон Велики, в идеалния център има и монумент на руски цар, дали пък да не се върнем още по-назад, при траките, по примера на скопската античност.
"България заслужава!" - с патрон президента
Бодряшки глас в реклама призовава да се включим в националната дарителска кампания "България заслужава!", за да бъде издигнат 111-метров пилон на Рожен, от който да се вее на 1430 м надморска височина трикольор от 1100 кв. м, символ на територията на България от 111 хиляди кв. км. Кампанията е под патронажа на президента Румен Радев, а идеолог е управителят на фондация "Наследство в бъдещето" Симеон Караколев, чийто бизнес е овцевъдството. В основата на пилона, който ще претендира да е най-високият в ЕС, ще бъде направена от мрамор карта на България, ще бъдат издълбани послания от 28-те области (до 7 думи, за да се пести място). Знамето ще се вее над Смолянска област, която е сред първенците по обезлюдяване в България заедно с Добрич, Габрово и Видин - по данни от последното преброяване.
Не за първи път в България мегаидеи са охотно приети. В Хасково например е издигната най-високата в света статуя на Света Богородица, а инициативата за проекта е на бившия кмет Георги Иванов, изкарал четири мандата на поста. Преди десетина години сдружение "Аз обичам България" пък обяви дарителска кампания, за да вдигне 133-метрова статуя на Васил Левски в "най-големия мемориален комплекс в България и един от най-големите в целия свят" - в Свиленград, в близост до границата с Турция. По проект в дръжката на знамето (закъде без знаме), което държи Апостолът, високо почти колкото него, щеше да има два асансьора, а наоколо облагородена с пари от Програмата за развитие на селските райони местност… Обаче няма нищо.
Българското настояще остава в сянката на wannabe-история, а политиците не могат да представят убедителна визия за българското бъдеще. Усещането е като за кофти реплика на "1300 години България" на тодорживковата власт. По БНТ, след премиерата на некадърния по общо мнение, филм "Ботев", върви сериал с потпури от световната конспирация и българската история за царстването на Симеон Велики - "Войната на буквите".
И нищо не пречи да започне нова дискусия - на кон или прав да бъде хан Аспарух. В огромния монумент "Създателите на българската държава" край Шумен, издигнат в чест на "1300 години България", e изправен, със забит в земята меч, а конят е зад него.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.