На кого пречат съветските военни паметници в Германия

В края на март т.г. танковете Т-34, които са част от мемориала на загиналите съветски воини в берлинския квартал „Тиргартен“, бяха увити с украински знамена. Същевременно в Дрезден един политик от Партията на свободните демократи призова да се демонтира паметника на червеноармейците в града. През април на два пъти беше осквернен съветският военен паметник в берлинския парк „Трептов“, а в средата на месеца депутатката от ХДС Щефани Бунг поиска да се обсъди възможността съветските танкове от мемориала в Берлин, за които вече стана дума, да бъдат отстранени.

Всяка от тези инициативи е непосредствено свързана с войната, която Русия води срещу Украйна. За някои хора в Германия паметниците на съветските воини очевидно не са просто символ на освобождението на страната от нацизма. Също така очевидно е, че на някои им е трудно да отделят тези паметници, които обичайно се наричат  просто„руски“, от действията на сегашното руско ръководство, чиято реторика постоянно се позовава на съветските военни успехи.

Съветските паметници в Берлин

Съдбата на съветските паметници и военни гробища бе обсъдена по време на преговорите, предшестващи Обединението на Германия и изтеглянето на съветските войски от територията на страната. В споразумението от 16 декември 1992 година ФРГ се задължава да гарантира съхранението на паметниците, поддръжката и ремонта им. Всяка промяна във външния им вид би трябвало да се съгласува с руската страна – това предвижда регламентът.

След края на Втората световна война в Берлин са издигнати четири мемориала в памет на загиналите съветски войници. Това не са само паметници, напомнящи за победата над нацизма, но и военни гробища за падналите в боевете червеноармейци. Един от мемориалите – този в „Тиргартен“, е открит на 11 ноември 1945 година. На входа му са поставени два танка Т-34 и две гаубици, участвали в битката за Берлин.

Депутатката Бунг, която сега настоява оръдията и танковете да бъдат премахнати, се аргументира по следния начин: „Днес танкът в „Тиргартен“ е не само символ на освобождението на Германия от нацизма и фашизма, но и символ на агресивната война, която не уважава границите и живота на хората“. Берлинският сенат обаче засега отказва да организира публична дискусия по въпроса, отбелязвайки, че паметникът е в чест на падналите във Втората световна война бойци, сред които има и много войници от други националности в рамките на бившия СССР, включително и украинци.

Мемориалът в парка „Трептов“ е най-големият паметник от този вид в Германия и е главният монумент на съветските воини в Берлин – там са погребани 7000 войници. Вчера украинският посланик в Берлин Андрий Мелник положи венец на мемориала, край който се бяха събрали няколкостотин души – както проруски настроени жители на Берлин, така и противници на войната в Украйна.

След оскверняването му на два пъти през април паметникът сега е под засилена полицейска охрана. „Събарянето на паметници, както и тяхното боядисване или увреждане e безполезно и недопустимо, а смесването на понятията „съветски“ и „руски“ е погрешно. Моето мнение е, че всички паметници трябва да бъдат оставени по местата им, без да им се нанасят щети - за да говорят сами за себе си и да предизвикват коментари. Ако мнението за едни или други исторически обекти се променя, паметниците също променят лицето си, дори формата им да остава същата“, отбелязва историкът Юстус Улбрихт, директор на организация, която се занимава със защитата на паметниците.

Какво ще стане с дрезденския червеноармеец?

Паметникът на съветските войни в Дрезден е открит през ноември 1945 година. През 1994 година е пренесен на друг площад – по-далеч от центъра на града. В края на март местният политик Щефан Шарф от Партията на свободните демократи написа в Туитър: „Не, съветският паметник не може да остане в Дрезден. Не заради 1945 година, а заради 1953, 1968 и 2022 година“.

Политикът има предвид, че Първа гвардейска танкова армия, която до 1993 година е била разположена в Дрезден, е участвала през 1953 година в потушаването на народното въстание в ГДР, а през 1968 – в потушаването на протестите в Чехословакия, а сега участва и във войната срещу Украйна. Шарф е на мнение, че в Дрезден не бива да има паметник в чест на военно формирование с толкова лоша слава. Той настоява паметникът да бъде демонтиран и пренесен в музей.

Историчката Кристиане Янеке, която е научна ръководителка на Военно-историческия музей на Бундесвера, е убедена, че никой няма да маха паметника, чието място не е в музея. „Ако паметникът бъде премахнат, градът ще се лиши от част от своята история, а и паметта за онази война ще напусне публичното пространство – мисля, че това не е правилно. Историята не бива да се пренаписва. Тези паметници ни напомнят за това, което се е случило.“