В Белгород се питат: "Къде е нашата славна армия?"

Билетите за влакове са разпродадени, въздушните връзки с Москва са прекъснати от началото на войната, а 600-километровото пътуване с кола от столицата до Белгород отнема почти 10 часа.

При това войната приближава не само географски, отбелязва АРД: по пътищата минават бели автобуси, за които никой не би помислил, че превозват войници, ако не бяха черните им регистрационни табели - свидетелство за принадлежността им към Министерството на отбраната. Кореспондентката на АРД Ина Рук описва още, че минават и камиони в камуфлажни цветове, микробуси с военно оборудване и много автомобили с големи символи Z на задните стъкла.

"Всички сме приготвили куфарите си"

В Белгород, който има около 400 000 жители и се намира едва на 40 километра от границата, висят плакати с портрети на войници от региона, а табели по стените на къщите насочват към най-близкото убежище в случай на въздушно нападение. "Половината град взима успокоителни", цитира АРД думите на млада рускиня. "Всички сме си приготвили куфарите", казва още тя.

Хората са много загрижени - но не за изложените на агресия украинци, а за собствения си град, за страната си, отбелязва АРД и припомня нападенията с дронове в областта, както и неволното пускане на бомба от руски изтребител през април. В Двореца на спорта в Белгород пък е организиран импровизиран бежански лагер, в който са настанени жители на съседното малко градче Шебекино. То бе подложено на обстрел в продължение на дни, без да е ясно дали от страна на Русия или от страна на Украйна. Сега Шебекино е град-призрак - почти всички са го напуснали.

"Къде е нашата славна армия?"

Хората са изпълнени с гняв и нямат проблеми с посочването на виновните. "Не ви ли е яд на Украйна?", пита възрастна жена, цитирана от АРД. "Аз съм даже още по-ядосана на Байдън. Той се меси навсякъде. Първо Югославия, а сега иска нас. Така бих го ударила, че Америка да бъде забравена веднъж завинаги".

Но освен дежурните критики към Украйна и Зеленски, някои се осмеляват да изразят недоволство и от Москва. "Къде е нашата славна армия? Предполага се, че тя побеждава в Украйна, но не може да ни защити у дома, в Русия," коментира мъж около 50-те. 

Въпреки всичко хората като цяло оправдават т.нар. специална военна операция на Владимир Путин. "Това трябваше да се направи", се чува нееднократно. "Трябва да победим", заявява неуверено и жена, избягала от Шебекино с децата си на 6 и 7 години.

По-нататък към границата с Украйна собственик на ударена от снаряд къща, чийто покрив се е срутил, споделя следното пред АРД: "Никога не съм мислил, че ще оставят войната да стигне до нас. Сега казват, че батальонът "Ахмат" - чеченците, ще ни защитават. Надяваме се на тях".

На раздяла хората в Белгород си пожелават "Мирно небе!". Фразата може да се чуе навсякъде - в магазини, кафенета и офиси, пише АРД.