Нов момент: войната се пренася на руска земя?
2 юни 2023И през последните дни Русия подложи Киев на масиран обстрел с ракети. В съобщенията се твърдеше, че в нощта срещу четвъртък са загинали две жени и едно дете. За обстрел бе съобщено и от руската област Белгород, граничеща с Украйна, както и за предполагаемо ново нападение на „Руския доброволчески корпус“, който действа от територията на Украйна. Руски медии съобщиха освен това за свален дрон в област Калуга. Ден по-рано масирана атака с дронове срещу Москва и региона се превърна във водеща новина.
Още в началото на май имаше подобна атака и свалени дронове над Кремъл, но сега войната в Украйна изглежда се прехвърля вече и на руска територия. "Войната стигна до Русия", пишат в тази връзка западните медии. Нападенията с дронове - главно срещу военна и енергийна инфраструктура - продължават вече почти от година. В цели се превръщат не само обекти в анексираните територии на Украйна, включително Крим, но и в самата Руска федерация. Една от първите мишени беше петролна рафинерия в Ростовска област – тя беше атакувана през юни 2022 година. По-рядко са нанасяни удари дълбоко в територията на Русия. През декември два пъти беше атакувано стратегическото руско летище „Енгелс“. И тогава, и сега Русия определя това като "тероризъм“.
Кой стои зад нападенията с дронове в Москва?
По правило Украйна не поема отговорност за подобни нападения. В същото време руската страна атакува много по-често цялата територия на Украйна, като използва безпилотни самолети и ракети от различен вид, а щетите и броят на жертвите са несравнимо повече.
През май нападенията с дронове и обстрелът бяха засилени и от двете страни. Какво означава всичко това? Има ли връзка атаката с дронове срещу Москва с очакваната украинска контраофанзива? Експертните мнения по този въпрос се различават. Австрийският политолог и експерт за Русия Герхард Мангот твърди, че има връзка между нападението с дронове срещу Москва, обстрела на руски гранични райони и действията на "партизаните". Така той нарича някои паравоенни части като "Легион за свобода на Русия" и "Руски доброволчески корпус", за които се твърди, че се състоят от руски граждани.
Психологически и военен ефект
"Очевидно е, че украинската страна иска да пренесе ужаса на войната и в руската столица. Искат да покажат ясно на хората там, че тяхната държава не е в състояние да ги защити нито в пограничните райони, нито в Москва", казва Мангот пред ДВ. Според него това подкопава опитите на държавната власт "да създаде в руското общество впечатлението, че изобщо няма война, че всичко е нормално".
Киевският вестник "Ливый берех" (Ляв бряг) също говори за психологически и военен ефект. Колумнистът Кирил Данилченко посочва като военен успех това, че руските системи за противовъздушна отбрана, разположени в Москва, не се използват на фронта в Украйна.
Военният експерт от Берлин Густав Гресел от мозъчния тръст "Европейски съвет за външни отношения" пък смята, че трябва да се прави разлика между атаките с дронове и събитията в Белгород. Нападенията с дронове срещу Москва са "инструменти на психологическата война, за да се накара руската номенклатура да става от леглото рано сутрин под звука на зенитните ракети", казва Гресел пред ДВ.
"Историята с Белгород и нападенията в пограничната зона, от друга страна, са свързани с украинското контранастъпление". Според него Украйна иска да принуди Русия да засили охраната на границата си, като за целта Русия ще трябва да изтегли свои части от фронта в Украйна. Дали това ще подобри шансовете на украинските въоръжени сили за успех в контранастъплението ще стане ясно едва след няколко седмици, добавя експертът.
Как реагира Западът на нападението с дронове?
Западът реагира сдържано на последните събития. В отговор на въпрос на ДВ говорителят на германското правителство заяви в сряда, че международното право позволява на Украйна да атакува руска територия при самозащита. Той обаче добави, че Берлин е против използването на германско оръжие за такива цели. Реакцията на САЩ, най-важният доставчик на оръжия за Украйна, е подобна. Говорителят на Белия дом Джон Кърби заяви, че при атаките срещу Москва не са използвани американски оръжия. В същото време той подчерта, че САЩ "не подкрепят нападения на територията на Русия".
Преди това обаче бойци от "Руския доброволчески корпус" използваха американски бронирани машини при набезите си на руска територия. Густав Гресел се надява това да не се повтаря, "защото може да предизвика съпротивата на онези кръгове във Вашингтон, които предупреждават за възможна ескалация на напрежението. Белият дом е изключително предпазлив, така че Киев също трябва да бъде по-предпазлив", казва Гресел. Като цяло той е убеден, че Украйна има право да атакува цели в Русия. „Никой не е молил Путин да започне тази война и сега той трябва да живее с последствията“, посочва наблюдателят.
F-16 като възпиращ фактор?
На фона на разрастващите се нападения на руска територия Олег Игнатов, експерт от Международната кризисна група, казва, че Украйна се опитва да "повиши цената“ на войната за Русия. Според него САЩ "имат голямо влияние върху Украйна, но не във всички области". Експертът предполага, че Вашингтон може да убеди Киев да не използва американски оръжия - например ракетните системи HIMARS - за нападение на руска територия, но нищо повече.
Следователно желанието на Киев да получи повече оръжия от Запада има за цел преди всичко това да действа възпиращо. По време на неотдавнашната среща на върха на Г-7 в Япония президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е обещал да не използва изтребителите F-16, за които Киев настоява от дълго време, за нападения на руска територия. Засега има само решение на западните партньори да обучават украински пилоти, но не и да доставят самите самолети.
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: