Десетилетия наред за България се говореше със сдържано, с прикрито, а понякога с несдържано и неприкрито презрение като за най-изостаналата, най-бедната, най-изменчивата политически и най-несигурната държава в Европа. Държава, в която европейските ценности (а и цивилизационните ценностите на развитите държави) биваха приемани неохотно, често подигравани и неразбираеми за множество хора.
Цели десетилетия по-събудената, по-чувствителната, по-осведомената и по-образованата част от българското население разбираше, виждаше и чувстваше унижението да бъдеш гражданин точно на такава държава с точно такова управление и такива управници. Управници унижаваха държавата си, дори без да го осъзнават (което не ги оневинява). И които смятаха това унижение едва ли не за държавническа и политическа мъдрост.
Не само унижения, а и лъжи
Все още се помни как любимият на широките простонародни маси Бойко Борисов молеше с угодническа усмивка Путин да прости на България, защото големите прощавали на малките. На което Путин отговори, че стане ли дума за пари, малките започват да се подмазват.
Събудените и чувствителни българи все още помнят, че сегашният президент, с основно предизборно заричане да отстоява достойнството на България, смирено си мълчеше, когато агентът на КГБ Гундяев, изпълняващ длъжността патриарх на Москва и цяла Русия - патриархът, обявил правата на човека за ерес, го мъмреше така, сякаш не е президент на независимата европейска държава България, а съгрешила мома. Помнят и как същият този президент чакаше да бъде приет от Путин и как Путин обяви, че за него е важна срещата с Борисов, а не с Радев.
Което показва, че президентът Румен Радев явно не е разбрал и не може да разбере как подлага и унижава не само себе си, а и нацията, която представлява. Отделен е въпросът, че доста от гражданите на тази нация по стар навик подкрепят политиката на снишаване.
Не са забравени и сключените в угода на Русия договори - най-вече договорът за "Турски поток", за който страната ни похарчи милиарди без никаква полза и който улесни Путин в намерението му да нахлуе в Украйна. Още едно унижение за страната. Появи се и един служебен министър на енергетиката, който отново в угода на Путин каза, че България не може без руски газ, което беше не само унижение, но и лъжа, както се оказа.
Охулване вместо гордост
И най-после България се разчу в развития свят с нещо добро и похвално - с макар и необявената подкрепа за Украйна на последното редовно правителство и лично на премиера Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев. И в очите на световното общественото мнение България се издигна от безотрадни низини до неочаквани върхове. Някои издания дори обявиха България за "таен спасител на Украйна".
За пръв път от десетилетия насам мислещата част българското общество може не само да не се срамува от външната политика на страната си, но и да се гордее с нея. Но не съвсем неочаквано онези обществени и политически кръгове, които приповдигнато и досадливо натякваха, че България трябва да отстоява гордостта и достойнството си пред " великите сили", се заеха да охулват, под най-различни предлози, точно тази българска политика, с която би трябвало да се гордеят.
Единият от предлозите е, че продажбата на оръжие е станала чрез трети страни и не е била обявена явно и тържествено. Сякаш не е ясно, че при управленския съюз с БСП явното обявяване на подобна политика би довело до разпадане на правителството и следователно до никаква подкрепа точно в едни съдбоносни за Украйна времена. Или пък, че оръжието не е било дадено безплатно. Със сигурност ако беше дадено безпплатно, хулителите щяха да рекат, че са накърнени българските интереси, тъкмо защото е дадено безплатно. Освен това тези хвалби за България били само ПР акция, а статиите в западните вестници била платени - е другата измислица.
От правилната страна на историята
На всички тези приказки могат да бъдат противопоставени думите на украинския външен министър Дмитро Кулеба : "Кирил Петков прояви почтеност и аз винаги ще му бъда благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение... Докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг".
Разбира се, всички хули, лъжи и клевети срещу политиката на Петков и Василев по отношение на Украйна са част от жестоката предизборна битка, в която вече е навлязла страната ни. И все пак когато след година, две, или дори повече предизборната мътилка се оттече, заедно с гордите думи на Кирил Петков, които другите политици не се осмелиха да изрекат - "България може и без руски газ" - ще остане и споменът за това, че страната ни се е държала достойно по време на един от най-страшните сблъсъци в съвременните летописи на човечеството.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.