1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияГермания

Ото фон Бисмарк: "Железният канцлер" на Германския райх

30 юли 2023

Ото фон Бисмарк, известен като "Железният канцлер", е починал на 30 юли 1898 година. Във външната политика Бисмарк се опитва да играе ролята на честен посредник и балансьор. Какви са истинските му заслуги?

https://p.dw.com/p/4UYrU
Портрет на Ото фон Бисмарк
Снимка: Portrait, Otto von Bismarck, Fürst von Bismarck, Holzschnitt, Reichskanzler

Достоверността на мемоарите на Бисмарк, озаглавени “Спомени и размисли”, многократно е била поставяна под съмнение, но въпреки това мнозина го възприемат като създател на Германската империя, за какъвто се представя и той самият, припомня швейцарският ежедневник "Нойе Цюрхер Цайтунг” (НЦЦ). Една от основните причини е, че младата и нестабилна германска държава е изпитвала острата нужда от национални герои. Бисмарк се е конкурирал за тази роля с император Вилхелм Първи и с началника на Генералния щаб Хелмут фон Молтке. Но нито Вилхелм Първи, нито Молтке са били така активни в търсенето на публично признание като едновремешния канцлер. 

В консервативните среди и до днес го почитат като създател на империята, докато отляво го критикуват, че е повел Германия по грешен път, довел в крайна сметка до катастрофата с националсоциализма. Но според историци нито един от тези два образа на Ото фон Бисмарк не е достоверният, пише швейцарското издание. Източниците от онова време доказват, че като министър-председател на Прусия Бисмарк не е смятал, че създаването на обща национална държава е без алтернатива, както самият той започва да твърди по-късно. Освен това Бисмарк е само един от много играчи, допринесли за  обединяването на раздробената дотогава Германия.

Три войни са ключови за създаването на единна Германия

Три войни катализират този процес, припомня НЦЦ. Първата е Германо-датската война от 1864 година, когато Дания иска да присъедини Шлезвиг-Холщайн към своята територия, а Австрия се обръща към Прусия с призив за общи действия срещу датчаните. Съюзът между тях надделява, но управлението на Шлезвиг-Холщайн се превръща в ябълка на раздора между Виена и Берлин. То води до Германската война от 1866 година, която Прусия печели.

Бисмарк и Кайзер Вилхелм Първи (картина на Конрад Зименрот)
Снимка: picture-alliance / akg-images

Но Прусия печели войната не благодарение, а въпреки Бисмарк, коментира авторът на статията в НЦЦ Кристоф Нон. В своята книга Бисмарк твърди, че той е убедил Вилхелм Първи да сключи бързо мир с австрийците. Всъщност решаващата роля е изиграл престолонаследникът Фридрих. 

Дори и след войната Бисмарк не започва да работи за реализирането на идеята за германско единство с включването на Южна Германия. През 1869 година той казва, че единството все още е „незрял плод“. Обединението се оказва възможно едва след Френско-германската война от 1870-1871 година. Според популярното схващане Бисмарк е провокирал тази война. Но и това не е точно така, посочва швейцарското издание. Бисмарк всъщност дълги години се е опитвал да потуши напрежението с Франция

Заслугите на Бисмарк

Като пруски министър-председател, райхсканцлер и външен министър Бисмарк е съчетавал необичайно много власт. Той налага всеобщо и равно избирателно право за мъжете. Един от характерните елементи на неговата политика е била строго антикатолическата ѝ насоченост. В поредица от закони Бисмарк налага гражданския брак в райха и в Прусия, държавен надзор над училищата, държавен съд по църковните дела, широка забрана на католическите ордени в Германия, а с така наречения „канцлерски параграф“ и закон за неутралитет в църковната проповед.

По-късно негов основен опонент във вътрешната политика стават социалдемократите, които бързо укрепват като партия поради увеличаващата се работническа класа в хода на индустриализацията в Германия. Бисмарк обаче се опитва да отчужди работническата класа от социалдемокрацията не само с репресивни мерки.

Осигуряването за болест и инвалидност, което дотогава се е уреждало почти изключително от частното право, дава тласък на законите за общо здравно осигуряване на работниците (1883 г.) и накрая на осигуряването за старост и инвалидност от 1889 г. - първото модерно държавно пенсионно осигуряване. Полагането на основния камък на съвременната социална държава вероятно е най-трайното постижение на Бисмарк - наред с основаването на Германския райх, отбелязва германската фондация „Конрад Аденауер“ в свой анализ.

Външнополитически Бисмарк се опитва да следва балансираща линия, в която Германският райх да играе ролята на "честен посредник". В няколко  ситуации той действително успява да потуши опасни кризи чрез посредничество. В плановете на Бисмарк балансът на силите в Европа е трябвало да бъде структуриран по такъв начин, че всички държави да зависят от сътрудничеството с райха, а коалиция срещу Германия да не е възможна.

Канцлерът се опитва да реализира тази концепция в поредица от договори - двоен съюз с Австрия, троен съюз с Русия и Австрия, наред с  таен договор за презастраховане с Русия, за да не бъде въвлечена Германия в руско-австрийски конфликт. Цялата тази сложна мрежа от договори е била поддържана от Бисмарк, който се изявява като изключително способен и безскрупулен външнополитически деец.

Политиката е неговата страст, саморекламата - големият му талант

80-ият рожден ден на Бисмарк на 26 март 1895 във Фридрихсру (снимка от 1895 год.)
80-ият рожден ден на Бисмарк на 26 март 1895 във Фридрихсру (снимка от 1895 год.)Снимка: picture-alliance/IMAGNO/Austrian Archives

Оценките за Бисмарк се променят с течение на времето. Особено по време на Първата световна война и през 1920-те години Бисмарк е бил представян като национален светия. Издигнати са безброй негови паметници, улици в различни градове са кръстени на негово име, пише германската обществена медия rbb. Първоначално и националсоциалистите възприемат култа към него. Но те го използват, за да го заменят постепенно с култ към Хитлер

След 1945 г., в разделена Германия, образът на Бисмарк се възприема по различен начин. В бившата ГДР свалят неговите паметници, а във Федералната република паметта за имперския канцлер отначало не играе важна роля - чак до до 60-те и 70-те години на ХХ век. По-късно това се променя. В последните години Бисмарк е критикуван преди всичко във връзка с тъмните страни в историята на германския колониализъм.

Политиката действително е била голямата страст на Ото фон Бисмарк, но според някои негови критици той изобщо не е бил майстор в тази дисциплина. Ото фон Бисмарк обаче със сигурност е майстор в нещо друго - в саморекламата. И тъкмо тази самореклама и до днес определя до голяма степен представите за канцлера, заключава НЦЦ.

****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми