Без тях Хитлер нямаше да намери път към "доброто общество"

Те са сред първите, които канят Адолф Хитлер в дома си: издателят Хуго Брукман и съпругата му Елза още през 1924 година флиртуват с бъдещия диктатор. По онова време те поддържат един тъй наречен „културен салон“, където преди Първата световна война се срещат интелектуалци от различни вероизповедания и с различни възгледи, за да обменят мисли. След войната обаче салонът става средище на консерватори и противници на демокрацията и на Ваймарската република.

Сред гостите е архитектът Алберт Шпеер, който по-късно става звезда на помпозната нацистка архитектура, както и министър на оръжейната промишленост. Там са и съпрузите Уинифред и Зигфрид Вагнер, които организират легендарния Вагнеров музикален фестивал в Байройт. Елза Брукман отваря вратите на дома си за всички, които изпитват носталгия по времената на кайзера или пък се чувстват потърпевши от унижението на военното поражение и от надигащата се икономическа криза.

Визии за една могъща Германия

„Копнежът по появата на нов месия е бил огромен, а надеждите на едрата буржоазия постепенно се насочвали към Хитлер“, обяснява Свен Фридрих, директор на Вагнеровия музей в Байройт. С своите агитационни речи и с визиите си за една нова и могъща Германия Хитлер спечелил сърцето на Елза Брукман и на мнозина други. Семейство Брукман подпомагат Хитлер с пари, а Елза много обича да го издокарва според изискванията на висшето общество. Пак тя осъществява и контакта на бъдещия диктатор с едрите индустриалци.

Хитлер и Уинифред Вагнер установяват близко приятелство. Адолф Хитлер се чувства уютно в това обкръжение. „Той няма някакво особено образование и до този момент едвам преживява като рисувач на пощенски картички с изгледи и репродукции във Виена. Няма домашно възпитание и някакъв специален произход, тъй че е трябвало някак да компенсира всички тези липси“, казва Фридрих в интервю за ДВ.

Кръгът около семейство Вагнер

Уинифред Вагнер, снахата на големия композитор Рихард Вагнер, също е сред онези, които подкрепят Хитлер. „Уинифред се възхищава от Хитлер заради неговото визионерство и почитта му към Рихард Вагнер“, обяснява Свен Фридрих. Двамата бързо се сближават. Адолф Хитлер дори понякога живее във вилата на семейство на Вагнер.

В най-близкото обкръжение влиза и Хюстън Стюърт Чембърлейн, английски расист и антисемит, който е сред първопроходниците на националсоциалистическото движение. Англичанинът е женен за дъщерята на Рихард Вагнер - Ева. „За Хитлер Чембърлейн е бил истински идол“, казва Фридрих. Адолф Хитлер особено държал на Вагнеровия фестивал в Байройт и по време на властта му фестивалът получавал огромни държавни помощи.

През 1923 година националсоциалистите на Хитлер се опитват насилствено да свалят правителството на Ваймарската република. Заради „бирения пуч“ от Мюнхен Хитлер е осъден на пет години тъмничен затвор, от които обаче не излежава и една.

В затвора в Ландсберг

„Тъмничният затвор в Ландсберг е по-скоро нещо като домашен арест, където Хитлер може най-спокойно да си общува със съмишленици“, припомня директорът на Вагнеровия музей. Семейство Вагнер поддържа епистоларна връзка със затворника, а Уинифред му изпраща сладкиши и хартия за писма. Тъкмо на тази хартия Хитлер започва да пише книгата си „Моята борба“. По-късно Елза Брукман по свое желание става редакторка на второто издание на книгата.

Сред посетителите на Хитлер в тъмничния затвор са още Хелене и Едвин Бехщайн, наследниците на прочутата едноименна фирма за пиана и рояли. „Преди войната повечето големи пианисти задължително свиреха на инструменти от фирмата „Бехщайн“, казва музиковедът Грегор Вилмес, който в момента работи за фирмата. Той припомня, че помитащата инфлация в Германия през 20-те години на миналия век тежко засяга и „Бехщайн“.

Семейство Бехщайн

Семейство Бехщайн ентусиазирано подкрепяло плановете на Хитлер и също често му давало подслон в своята вила. След краха на нацистка Германия близостта на Бехщайнови с „фюрера“ увредила имиджа на световноизвестната фирма за пиана и рояли. След като започва Втората световна война, Хитлер поразрежда своите посещения в салоните на дамите от едрата буржоазия. Елза Брукман по някое време също се дистанцира от Хитлер заради зверствата срещу евреите и в хода на войната.

Независимо от това чак до смъртта си през 1951 година тя си остава убедена националсоциалистка.

Уинифред Вагнер и след войната си остава гореща почитателка на Хитлер и на нацистите. Ето защо тя и синът ѝ Виланд, който също е близък сподвижник на Хитлер, са подложени на процедура по денацификация. На нея ѝ е забранено да остане на поста си като директорка на Вагнеровия фестивал. Въпреки всичко обаче тя продължава да се събира със старите си приятели от времената на националсоциализма.

Алберт Шпеер и другите известни имена

Любимият архитект на Хитлер Алберт Шпеер след войната е осъден на 20 години лишаване от свобода. И за други известни творци като скулптора Арно Брекер или диригентите Вилхелм Фуртвенглер и Херберт фон Караян се знае, че са си сътрудничели с Хитлер, но окупационните власти след поражението на Германия ги обявяват просто за „симпатизанти“ и така след известно време въпросните творци могат да се върнат към работата си. Арно Брекер дори получава държавни поръчки от правителството на ФРГ в Бон, а диригентът Фуртвенглер жъне овации при гастролите си из Европа заедно с Берлинската филхармония.

Днес фирмата „Бехщайн“ работи с много пианисти и пианистки от еврейски и палестински произход и подкрепя музикални проекти, които имат за цел преосмисляне на хитлеристкото минало на страната. Във фирмата вече няма представители на семейството, но фирменото име е запазено. „Носим това име, разбира се, само заради основателя Карл Бехщайн, който е бил значима личност и много е помагал на изкуството и културата. В същото време не забравяме и нелицеприятната история на Хелене и Едвин Бехщайн“, признава Грегор Вилмес.

Фестивалът в Байройт

Фестивалът в Байройт вече не е притежание на семейство Вагнер – за него отговаря публичната фондация „Рихард Вагнер“. Директорката на фестивала Катарина Вагнер, внучка на Уинифред Вагнер, открай време преосмисля националсоциалистическото минало на своето семейство. Включително и по този начин тя успя да изведе фестивала към едно модерно бъдеще.