11 факта за Вагнер и Байройт

1. Традициите

Байройтският фестивал е с най-дългата история от всички германски фестивали - тази година е неговият 105-ти сезон. Основан през 1876 година от Рихард Вагнер, и до днес този фестивал се придържа към първоначалното си предназначение: изпълняват се само опери от Вагнер, и то тези десет, които композиторът смятал за подходящи за фестивал. Като те, разбира се, се представят единствено и само в проектирания от него оперен театър. Закостеняла концепция? Определено не - в течение на дългогодишната си история Байройтският фестивал непрестанно отправя свежи импулси към оперния свят.

2. Звукът

Най-важната съставка е дървото, от пода до тавана: вътрешността на Байройтския театър се състои изцяло от дърво. Колоните, сцената, оркестрината и твърдите и неудобни седалки за зрителите. Целият този дървен материал потрепва в съзвучие с музиката. А крайният ефект е "като че ли се намираш във вътрешността на един инструмент". Оркестрината пък е направо прочута - звукът оттам се отразява от сцената, смесва се с гласовете на певците и изпълва залата. Този вид смесване на звученето съществува само тук - затова е толкова специално преживяването да слушаш Вагнер "от извора".

3. Успехи и провали

Някои трябва да чакат с години да се сдобият с билет за представленията в Байройт, годишно се продават по около 60 000. Но това не винаги е било така. Първият Вагнеров фестивал през 1876 бил пълен финансов провал. Разочарованият композитор нарекъл своя оперен театър "гротеска". Вторият фестивал през 1882, по време на който се състояли 16 продставления на "Парсифал", се оказал вече истински триумф. Вагнер умира следващата година, а три години по-късно вдовицата му Козима се опитва да съживи фестивала със своя собствена постановка на "Тристан и Изолда". Интересът обаче е минимален - залите остават празни, за едно от представленията били продадени само 12 билета.

По време на Първата световна война фестивалът не се провежда, а последвалите години на инфлация водят до обедняването на семейство Вагнер. С идването си на власт Адолф Хитлер, който е фанатичен привърженик на Вагнер и приятел на семейството, оказва финансова подкрепа на всяко ново представление. Именно поради тази връзка с Хитлер в следвоенните години се слага край на фестивала. Но внуците на Вагнер - Волфганг и Виланд - успяват да му сложат ново начало през 1951.

4. Семейството

Козима Вагнер наследявата съпруга си като ръководител на фестивала. След нея пък начело застава синът им Зигфрид. Двамата умират през 1930 и тогава започва ерата на вдовицата на Зигфрид - Винифред Вагнер, която продължава до края на Втората световна война. Шест години по-късно ръководството се разпределя между Волфганг и Виланд. След смъртта на Виланд през 1966 Волфганг остава единствен ръководител до 2008 - цели 57 години. Наследяват го дъщерите му Ева Вагнер-Паские и Катарина Вагнер. От 2016 с фестивала се занимава само Катарина. Преходът изглежда гладък, но не е било точно така, тъй като неведнъж се е стигало до остри семейни противоречия и спорове. По въпроса са написани цели книги.

5. Нацизмът

Като млад Хитлер не пропуска нито едно представление на вагнерови произведения - подобно на мнозина други е завладян от музиката на Вагнер. В книгата си "Хитлеровият Байройт" историчката Бригите Хаман описва нездравословната връзка между "фюрера" и Вагнеровия фестивал. Тя води до абсурди като например извънредни представления за ранените войници по време на Втората световна война - в съответствие с предположението, че могат да оздравеят под въздействието на вагнеровата музика. Днес знаем немалко за тези години от историята на фестивала - но не всичко. Кореспонденцията между Винифред Вагнер и Адолф Хитлер, например, все още чака да бъде открита и изследвана от историците.

6. Медиите

Славата на Вагнеровия фестивал се увеличава още повече благодарение на медиите и представяните от тях постановки. Още през 20-те години на миналия век вагнеровите опери се предават на живо по радиото - на къси вълни. През 50-те години ARD (Първа програма на германското радио и телевизия) става основен медиен партньор на фестивала и предоставя записите на представленията на разположение на всички радиостанции по света. Що се отнася до телевизионните излъчвания - първоначално се записват репетициите, от които след това се сглобява цялостният материал и се представя на вниманието на зрителите. Днес тези записи могат да се намерят на ДВД. През последните години пък все повече се засилва тенденцията представленията да се предават на живо - на открито пред публика и същевременно в интернет. През тази година на живо ще бъдат предадени пет премиерни представления: в кината и по телевизията в Германия и в чужбина.

7. Присъствието на известните

През последните години много известни личности са посещавали "Зеления хълм" в Байройт: германските президенти Рихард фон Вайцзекер и Йоахим Гаук, принц Чарлз и бившият руски президент Михаил Горбачов. И разбира се - федералната канцлерка Меркел, която редовно присъства на Вагнеровия фестивал. Тази година поради невъзможност няма да бъде на откриването, но по-късно ще се появи в Байройт заедно със съпруга си Йоахим Зауер - в качеството им на частни лица. Тази година тържественото преминаване по червения килим, както и държавният прием за първи път са отменени - в почит към жертвите на нападението в Мюнхен.

8. Мерките за сигурност

Понякога наистина се стига да крайности в това отношение: известният тенор Клаус Флорин Фогт по време на един антракт излязъл от театър в костюма си на Парсифал - масленозелена униформа, след което не го допуснали обратно, тъй като не можал да покаже паспорта си. Дори ръководителката на фестивала Катарина Вагнер, която забравила пропуска си, била върната на входа от охраняващия персонал и трябвало да иде до вкъщи да си вземе удостоверението. През тази година пък на никакви автомобили няма да бъде разрешен достъп до "Зеления хълм". Извън това - по сведения на баварското радио - полицията била определила 35 служители на фестивала - заради минали провинения - като рискови за сигурността и препоръчала да не бъдат оставяни да работят повече там. Дали това не е прекалена реакция в контекста на възможно терористично нападение? Все пак: посетителите на генералната репетиция миналата седмица останаха доволни - свободната от автомобили зона създавала съвсем друга атмосфера.

9. Обстановката

"Мисля си дали е възможно някъде другаде да седим всички заедно така, както в Байройт, и изобщо не си представям, че всичко това би могло да се случи другаде", пише приятелят на Вагнер Фридрих Ницше, с когото впрочем има и сериозни вражди. Градът сред зеления хълмист пейзаж има особено излъчване. Много творци са въодушевени от него, макар настроението на някои да е помрачено от увеличените мерки за сигурност тази година. По време на фестивала градът не предлага нищо, което да отклони вниманието от Вагнер - точно в съответствие с неговия замисъл при създаването на фестивала.

10. Публикациите

Както се смята, за Вагнер е изписано повече, отколкото за когото и да било в историята, с изключение на Исус Христос и Наполеон Бонапарт. А всяка година излизат нови и нови публикации. Най-интересната книга, издадена през 2016 г., е "Историята на Байройтския фестивал" от Освалд Георг Бауер. Двата тома с общо 1292 страници и над 1100 илюстрации би трябвало да са надежден източник на информация, тъй като благодарение на дългогодишната си работа като говорител на Байройтския фестивал Бауер сигурно разполага с доста познания "отвътре". Поръчката към него да напише тази книга е дадена от предишния ръководител на фестивала Волфганг Вагнер, съпроводена с изискването историята да се пише "по източници и само по източници". Четвърт век по-късно Бауер се шегува така: ако знаел предварително на какво ще се натъкне, нямало да започне никога този гигантски проект. За вагнерианците тази антология несъмнено ще стане задължително четиво.

Друга от заслужаващаите внимание публикации е двуезична, при това изглежда съвсем обозрима - със своите 176 страници и над 200 илюстрация. Книгата, която излиза на немски и на английски, разказва за дома на Вагнер, който днес е музей.

11. Вагнер

Той е един от най-влиятелните композитори в историята. Той е фанатик. Той е социалист, но и човек, който се прекланя на аристократите. Той е анархист, визионер, обявяван е за издирване, изписал е хиляди страници съчинения, писма и трактати, които на моменти взаимно си противоречат. Една от най-креативните личност в културната история. Човек, който провокира преклонение и отхвърляне - но много рядко отегчение. Той е пословичен антисемит. Революционер на музикалния театър. Той е и артист, който поставя себе си и своето изкуство в услуга на един свят, който не ги иска. Но днес светът му е благодарен за това.