Нов пожар на Балканите: Нима ще се повтори историята?

Заканата беше съвсем ясна: Милорад Додик, лидерът на босненските сърби и президент на Република Сръбска, обяви в присъствието на представители на правителството в Белград, че “не вижда никакъв смисъл сърбите да остават в рамките на Босна”. “Ще продължим напред като независими”, каза Додик и отново повтори, че в Сребреница не е имало никакъв геноцид.

В нова резолюция на ООН е предвидено 11 юли да се обяви за национален ден в памет на жертвите от геноцида в Сребреница. Властите в Белград и в Република Сръбска яростно се противопоставят, защото тълкуват това решение като колективно заклеймяване на сърбите.

Отричането на геноцида е част от репертоара на Додик

Най-смущаващото в спекулациите на Додик са предложенията му за босненските мюсюлмани, които живеят на територията на Република Сръбска – те са около 150 000. Наскоро той заяви, че босненците, които съставляват над 50% от населението на Босна и Херцеговина, не бива да заемат повече от една четвърт от територията на страната. Додик предупреди, че ако ООН приеме резолюцията за Сребреница,единственият вариант е Република Сръбска да се отцепи. “Хората ни са гневни и няма да приемат да живеят заедно с босненските мюсюлмани”, каза Додик.

Изказването на Додик за едната четвърт от територията на Босна и Херцеговина твърде много прилича на реториката, използвана преди етническото прочистване по време на войната в Босна. Систематичните и добре планирани зверства имаха за цел възможно най-бързо да бъде унищожено населението, което не е сръбско. Тези престъпления са документирани и доказани, а в случая със Сребреница - класифицирани като геноцид от Трибунала за военни престъпления към ООН в Хага.

Въпреки че в Босна публичното отричане на геноцида е престъпление, което се наказва със затвор, Додик го е превърнал в постоянна част от своя репертоар. В средата на месец април той организира мащабен митинг в Баня Лука, на който присъства и доскорошната премиерка на Сърбия Ана Бърнабич. В речта си там Додик многократно отрече геноцида в Сребреница и завърши речта си с: “Да живее Русия!”.

Пътуване до Русия

Скоро след това Додик пътува до Русия със своя съпартиец Ненад Нешич, който е и министър по сигурността на Босна и Херцеговина. Там двамата се срещнаха със секретаря на Руския съвет за сигурност Николай Патрушев. Додик и Нешич публикуваха и снимка от самолета, с който пътуваха, където усмихнати показваха сръбския националистически знак за победа. Нешич наскоро коментира по сръбската телевизия: “Моята страна е Сърбия. Моята страна е Република Сръбска. Това е”.

Забележително е, че въпреки всички тези нарушения на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., пазителят на този договор, върховният представител за Босна и Херцеговина Кристиан Шмит, запазва мълчание. Още през септември 2023 г. Шмит заплаши Додик със "сериозни последствия", ако продължава да ескалира напрежението. Но въпреки че Додик продължава с усилията си за отделяне, Шмит мълчи. Нещо повече - Шмит редовно твърди, че властите в Белград са полезни за мирния процес, което граничи с научната фантастика.

Подготовка за най-лошия възможен сценарий

Мироопазващите сили на ЕС - EUFOR, чиято задача е да гарантират изпълнението на Дейтънското споразумение, следва да патрулират по-интензивно в районите, в които отново се завърнаха прокудените от войната босненски мюсюлмани. Тези жертви на войната – близо 150 000 на брой, вече веднъж са преминали през ада. Заплахата за евентуална нова военна травма изглежда съвсем реална. В най-лошия случай Западът ще трябва да предприеме превантивни действия за спасяването на тези хора - например чрез защитни зони, евентуални операции по евакуация и зони, забранени за полети.

Всичко това сега може да изглежда нереално, но оцелелите от сръбските кланета от пролетта на 1992 година продължават да живеят в страх. И той е напълно реален - всяка година сръбски четнически асоциации празнуват във Вишеград престъпленията, които са сторили едно време. Без никой да ги спира. Националистическата рокерска банда “Нощни вълци”, които са свързани с Путин, минават спокойно през Република Сръбска, а президентът на същата отрича истинността на геноцида.

Потенциал за ескалация

Според главнокомандващия на НАТО за Европа генерал Кристофър Каволи ситуацията е сериозна. На 17 април той каза пред Конгреса на САЩ: „Опасната ситуация в района на Западните Балкани се задълбочи. Етническото напрежение в Босна има потенциала да ескалира”. Според ген. Каволи Република Сръбска се опитва да “отслаби авторитета на държавата” и връзките ѝ с ЕС и НАТО, като в същото време поддържа тесни връзки с Русия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наскоро заяви, че е “дълбоко обезпокоен” от “продължаващите сепаратистки политики” в Босна и Херцеговина.

След това Ана Бърнабич възприе думите на ген. Каволи като “тревожно послание” и заплаши: “Ако приемат резолюцията за Сребреница в общото събрание на ООН, това ще е прецедент. Ще отворят „кутията на Пандора“. А после Господ да им е на помощ”.

Сега е ред на Запада да предприеме нещо, за да спаси един от най-успешните мирни проекти в Европа. През септември 2023 г. НАТО ясно демонстрира в Косово как един разпален конфликт може да бъде погасен за дни. Западът трябва да предприеме и превантивни действия, за да спаси Босна и Херцеговина.

Александър Ротерт изследва проблемите на бивша Югославия от 1991 г. насам и е работил на различни позиции за ООН, НАТО, ОССЕ, Върховния представител в Босна и Херцеговина и други.