Кой и защо иска да разруши Босна и Херцеговина?

Заплахите са недвусмислени: Милорад Додик, политическият лидер на босненските сърби, работи целенасочено за откъсването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина. Миналият век, заяви неотдавна Додик, беше век на страдания за сръбския народ - през този век ще последва обединение с братския народ в Сърбия.

Но актуалните атаки срещу босненската държава имат и втори фланг. Драган Чович, лидерът на Хърватската демократична общност на Босна и Херцеговина (HDZ BiH), партията на босненските хървати, призовава за "териториална реорганизация" на страната. След края на войната Босна и Херцеговина се състои от Федерацията на бошняците и хърватите, Република Сръбска и областта Бръчко. Чович твърди, че хърватите са недостатъчно добре представени. Стратегическа цел на партията му е създаването на трета, доминирана от хървати единица - още едно етническо разделение, което ще направи многонационалната държава още по-нефункционална.

От известно време партиите на Чович и на Додик си сътрудничат за все по-радикалното разчленяване на Босна. Хърватските и сръбските екстремисти работят съвместно и по отношение на отричането на геноцида в Сребреница.

Вътрешни и външни врагове

Националистическите програми на Сърбия и Хърватия се подхранват отвън, което връща спомените от 90-те години на миналия век. Време, в което двете страни започнаха война за разделянето на Босна.

Официален Загреб например провежда на практика политиката на бившия хърватски президент Франьо Туджман, казва режисьорът Дино Мустафич, съосновател на мултиетническата гражданска партия Наша странка (NS). В босненската война Туджман настояваше за създаването на доминираната от хървати държава Херцег-Босна. Това доведе до извършването на множество военни престъпления като етническо прочистване. Мнозина от отговорните бяха осъдени от Международния трибунал в Хага, но въпреки това "апетитът" на националистите в Загреб и Белград за босненски територии все още съществува, убеден е Мустафич.

Хърватия злоупотребява с Брюксел

При намесата в босненските дела се използва и Брюксел: Хърватия, която е член на ЕС, умишлено използва европейските институции, за да се противопостави на демократичните реформи в Босна и да лобира за специални права за хърватите.

Загреб може да разчита на подкрепата най-вече на комисаря по разширяването Оливер Вархеи - довереник на унгарския премиер Виктор Орбан, който пък открито подкрепя сепаратиста Милорад Додик не само политически, но и с финансови инжекции за Република Сръбска. 

При това призиви за прекратяване на дестабилизиращото влияние на съседните държави върху Босна се отправят отдавна. Най-цялостното предложение за това в момента е на бившата хърватска външна министърка Весна Пусич. В концептуален документ от края на май тя препоръча "балтийския модел" не само за Босна, но и за всички шест страни от Западните Балкани. През 90-те години на миналия век северните европейски държави подпомагаха Литва, Латвия и Естония по пътя на интеграцията им в ЕС. Този модел би могъл да бъде приложен и в региона, смята Пусич.

Може ли "европейският принцип" да надделее?

Босненският активист и анализатор Самир Бехарич е на мнението, че политиката на укрепване на етнонационалистите трябва да бъде пресечена лично от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Германският Бундестаг също вече не приема етнонационалното статукво в Босна и Херцеговина. В резолюция, внесена и приета миналата седмица, Драган Чович и Милорад Додик бяха посочени като рушители на страната. А Хърватия и Сърбия бяха призовани да ограничат националистическото си влияние.

Адис Ахметович, депутат от Социалдемократическата партия, чиито родители са избягали в Германия по време на войната, заявява: "Етническият принцип не проработи, сега трябва да надделее "европейският принцип". Изглежда обаче, че Европейската комисия все още не е стигнала до същия извод и провежда политика, която не е в интерес на гражданите, казва Сенадин Лавич, политоложка от Сараево.