1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Мръсните дни" - магии, обичаи и поверия от Германия

Сара Рондот ARD
3 януари 2025

Дните между Коледа и Богоявление (6.1.) са време за гадания, за пречистване и гонене на злото, както и за различни тайнствени ритуали: В Германия 12-те дни "между годините" са свързани с митове, суеверия и традиции.

https://p.dw.com/p/4olAW
Шествие на кукери край Мюнхен, Бавария
Времето между Коледа и Богоявление е свързано с различни обреди и тайнствени ритуали Снимка: Reuters/M. Rehle

В Германия ги наричат Rauhnächte или Rauchnächte (прикадени дни). В България са известни като „Мръсните дни“. За много хора времето между двете години е нещо специално – време на преход между старата и новата година. В много култури хората използват най-дългите нощи в годината за различни ритуали и празници, свързани със зимното слънцестоене, Бъдни вечер и Богоявление.

"Времето между годините"

По традиция обаче това време е символ на преходността и новото начало, обяснява пред AРД теоложката Клаудия Йетер. „Мръсните дни водят началото си от времето преди въвеждането на Григорианския календар през 16 век, когато в зависимост от региона и епохата началото на година е било датирано различно.“

Начало на годината е можел да бъде както 25 декември, така и 6 януари. Лунната година се състои само от 354 дни, т.е. липсват 11 за пълната астрономически коректна годишна обиколка на слънцето. Този пропуск в календара е трябвало да бъде запълнен по някакъв начин – така се появява понятието „между двете години“.

Кукери и демони

Кукерите са демоните на „мръсните дни“. Има ги не само в България – традицията съществува също в Бавария и Австрия, пише AРД. И там членовете на кукерските дружинки се обличат с кожи и слагат рога, ужасяващите им маски са направени ръчно, а костюмите им от козя или овча кожа тежат около 15 килограма. С танците си и звука на дрънкащите хлопатари те гонят злите духове.

Кукерска маска и костюм от Германия
Със страховития си вид те гонят зли духовеСнимка: Adobe Stock

В Германия тази традиция има древногермански и келтски корени, но кукерските шествия възникват в ново време - едва през 1990-те и 2000-те години. Културоложката Ана Хекел-Кьониг обяснява този факт пред германската обществено-правна медия с процесите на модернизация през 1990-те години. „Колкото по-модерно е едно общество, толкова по-вълнуващо му изглежда традиционното.“ Както пише AРД, в последно време празненствата на кукерите се радват на все по-голям интерес. Хекел-Кьониг посочва, че фигурите на кукерите стават все по-дружелюбни с течение на времето – искат не да плашат децата, а да им носят радост.

Да не се пере и да се гадае с лук

За времето на „мръсните дни“ има специални поверия и правила. Едно от тях е забраната да се перат дрехи – вярвало се е, че в противен случай белите чаршафи могат да се превърнат в саван, а в дома да нахлуят нечисти духове. Освен това има забрана да се подрязват коси и нокти – защото това водело до болести като подагра и главоболие. Препоръката е да се държи домът подреден, защото злите духове обичали хаоса.

В някои региони на Германия се правят и предсказания за времето. Така например в планинските райони на Саксония за всеки месец от годината се нарича по една люспа от лук, която се посипва със сол. Колкото по-влажна е люспата на следващия ден, толкова по-дъждовен ще е съответният месец. Все още мнозина леят за Нова година восък или олово. Фойерверките в полунощ също имат за цел да прогонят демоните.

"Ритуалът на 13-те желания"

В днешно време тези традиции се почитат не толкова по селата, колкото в социалните медии. Там могат да се намерят и указания как се гонят духове с жълт кантарион или бял оман и как се изпълнява „Ритуалът с 13-те желания“.

Той изглежда по следния начин: на 13 бележки се пишат желания за всеки месец на новата година. Във всеки един от „мръсните дни“ се тегли по една бележка и след това се изгаря – така желанието се предава на вселената за изпълнение. А последното желание всеки трябва да си го изпълни сам.

Това звучи езотерично, но психоложката Таня Кьолер открива зад този ритуал важен психологически ефект. „От психологията знаем, че поставянето на цели ни насочва към онова, което искаме да постигнем. Независимо че караме вселената да изпълни нашите 12 желания, ние несъзнателно ще работим за тяхното изпълнение“, посочва Кьолер пред AРД. Смисълът на „мръсните дни“ гласи: „Предприех нещо, мислих върху живота си, реших определен проблем“.

Копнежът по духовното расте

Теоложката Клаудия Йетер предполага, че обичаите за „мръсните дни“ са толкова популярни, защото подхождат на нашето индивидуализирано общество, в което мнозина само временно се свързват с определена общност и обичат самостоятелно и вкъщи да следват различни духовни практики. Същевременно тези дни могат да бъдат шанс да включим в живота си неща, за които през останалата част от годината не остава време: да сме заедно с приятели, да споделяме истории, да се наслаждаваме на природата, да имаме повече време за себе си и да осъзнаем как наистина искаме да живеем.

***

Така българите гонят злото

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата