29 февруари: защо има високосни години?

Баща ми е роден на 29 февруари 1936. Вероятно тази дата идеално подхожда на мъж, който обича да казва, че за него рождените дни нямат значение. Така той има добро извинение да празнува рождения си ден само веднъж на четири години. Но трябва да знаете, че баща ми обичаше да разказва всякакви истории и в този смисъл може да се окаже, че той не е роден през високосната 1936-та, а може би през 1935, която е една съвсем "нормална" година.

Защо е въведена високосната година?

Според Григорианския календар, който се е наложил в целия свят, годината се състои от 365 дни. На всеки четири години обаче има една високосна, която е с 366 дни. Въвеждането на един допълнителен ден към календара е опит за съгласуване на точността на западнохристиянския календар с въртенето на Земята около слънцето, както и с други астрономически събития като лятното и зимното слънцестоене, бележещи началотото на лятото и зимата, и пролетното и есенното равноденствие, когато денят и нощта са с еднаква продължителност.

Най-просто казано: не съществува перфектен календар. Всеки календар описва една година, но тя никога не е математически перфектна. Всъщност какво означава понятието година? Това е времето, за което Земята прави пълна обиколка около слънцето. Този период, който астрономите наричат тропическа година, не трае точно 365 дни, а малко повече. Именно: 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Прецизно изразено: това са точно 365,2422 дни. Високосните години компенсират тези 0,2422 дни. Ако я нямаше високосната година, сезоните щяха да се объркват постоянно.

Всяка четвърта година от григориански календар е високосна, но има и редки изключения: високосната година първоначално е въведена от римския император Юлий Цезар в неговия юлиански календар. Правилото гласяло, че на всеки четири години ще се прибавя по един ден. Това обаче водело до грешка на всеки 400 години. 

Така по поръчка на папа Григорий XIII през 16 век астрономът Алойзий Лилий се опитва да премахне тази грешка, въвеждайки ново правило: според него високосни години са тези, които могат да бъдат разделени на 4. Към това се добяват и годините, с които започва ново столетие, т.е. завършващите на "00". Тези години са високосни само ако могат да се разделят на 400.

По тази причина някои високосни години трябва да бъдат прескочени. Но сметките пак не излизат перфектни.

Кой е най-точният календар?

Григорианският календар е въведен първо в Италия, Полша, Португалия и Испания през 1582 година. Днес той е смятан за един от най-точните календари, но все още се отклонява от тропическия календар с около 27 секунди годишно, което се равнява на около един ден на всеки 3236 години. Той е на четвърто място сред всички исторически календари, що се отнася до точността.

Слънчевият календар на маите от около 2000 г. пр. н. е. достига разлика от един ден на всеки 6500 години. Преработеният юлиански календар от 1923 година дава отклонение от един ден на 31 250 години, а иранският слънчев календар Хиджра, който е почти толкова стар, колкото и календарът на маите, отчита грешка от един ден на 110 000 години. Този календар постига своята точност, като се ориентира върху астрономическите явления и наблюдения, а не върху математическата логика.

Има ли и други календари с високосни години?

Китайският календар има високосни години с допълнителен месец. Етиопският календар има 13 месеца, като 13-ият месец има пет дни в една нормална година и шест по време на високосните години. В исляма в рамките на 30-годишен цикъл се появяват 11 високосни години. Еврейската високосна година има между 383 и 385 дни и се среща седем пъти по време на 19-годишен цикъл.

Световното време се регулира редовно, за да компенсира неточностите във въртенето на Земята. За хората обаче е много е важно да усещат, че живеят в хармония с природата. Някои празници със сигурност не се основават на случайността, а на определени астрономически събития: например Великден, който се празнува в началото на пролетта.