1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Изповедта на Линда: животът на бездомните жени в Германия

9 декември 2021

Тази съдба може да сполети всяка жена. Линда Ренингс от Кьолн я е изпитала на гърба си. В продължение на 5 години живее по улици, мазета и паркове. Минала през истински ад, сега тя помага на бездомни жени.

https://p.dw.com/p/443B2
Линда Ренингс
Снимка: Horst Galuschka/dpa/picture alliance

Линда Ренингс е живяла пет години по кьолнските улици. Познават я мнозина местни журналисти, както и някои градски чиновници, към които редовно се обръща в търсене на решение за проблемите на бездомните. „Всяко улично куче ме познава“, шегува се Линда. „По лице ме познават и почти всички бездомни. Но аз се опитвам да помогна на първо място на жените, останали без покрив над главата.“

Линда знае от собствен опит колко е трудно да се измъкнеш от омагьосания кръг и да се върнеш към нормалните обстоятелства - към топлото жилище и социалните контакти.

Бедите сполетяват Линда отрано

Детството на Линда не било щастливо и тя често бягала при баба си, докато не останала окончателно да живее при нея. Завършила училище и си намерила работа в месарница, което ѝ позволявало да се издържа. Но както се казва – едно зло не идва само: Линда нямала късмет и с мъжете. Била женена два пъти, като и двата пъти ставала жертва на домашно насилие. За тези случаи обаче отказва да говори.

Веднъж дори колабирала, след което изпаднала и в депресия. Положението ѝ се усложнило още повече заради пневмония в тежка форма. Линда дълго време не можела да работи и да си плаща наема. „Имаше период, в който дори не можех да си спомня името си и да го произнеса. Мозъкът ми не функционираше“, разказва тя.

Оставайки без средства, тя остава и без покрив над главата си. Първоначално четири години скита по различни приюти и живее с кучето си в градските паркове. В главата ѝ пък постоянно звучи заканата на бившия ѝ мъж: „Няма да успееш да се скриеш от мен – ще те намеря където и да си!“. Линда постоянно изпитвала пристъпи на страх и тревога.

Търсейки укритие, в продължение на година тя живее на едно от кьолнските гробища, недалеч от мястото, на което била погребана баба ѝ. „Там се чувствах в безопасност, далеч от градската суета, а и можех да се скрия от недоброжелателните погледи на хората“, спомня си Линда.

Добри хора я спасяват

Тя никога не е употребявала алкохол и наркотици, не е просила – изхранвала се с това, което намирала в кофите за боклук. Отслабнала прекомерно – накрая тежала едва 40 килограма и се стигнало дотам, че добросърдечни хора информирали католическата социална служба за бедственото положение на Линда.

Тя незабавно била отведена в психиатрична клиника, където получила нужната ѝ помощ. А след това започнал дълъг период на рехабилитация. През 2011 година се сдобила отново и с покрив над главата: първо живяла в общежитие за бездомни жени, а когато й отпуснали пенсия по болест, успяла да си намери и малка квартира. Когато се съвзела, Линда се впуснала да помага на жените, живеещи по улиците на Кьолн. Отначало участвала в създаването на вестник за бездомните, който заедно с тях продавала по подлезите и в обществения транспорт, след това завършила специален курс, подготвящ хората да помагат на онези, които страдат от зависимости или психически заболявания да започнат нов живот.

През 2014 година Линда създала собствена благотворителна организация „Бездомни в Кьолн“, чиято цел е да помага на бездомните жени и да им съдейства да се сдобият с покрив над главите. Организацията развива много активна дейност, включително в социалните мрежи. „Те нямат свое лоби и за много от тях аз съм, така да се каже, последната инстанция. Запознавам се с тях на улицата, завързвам разговор и им предлагам помощта си“, обяснява Линда.

Пред ДВ Линда казва, че макар да няма официална статистика за броя на бездомните жени в Кьолн, самата тя, на базата на собствените си наблюдения, стига до извода, че с всяка следваща година те стават все повече. Преди са били около 20 процента, докато сега са около 40 на сто от бездомните.

„Това се дължи на бедността сред по-възрастните жени, когато мъжът е починал, а пенсията не стига за плащането на наема. В Кьолн е много трудно да се намери малко жилище на достъпна цена и така много жени остават без дом. Вторият проблем е пандемията, покрай която мнозина останаха без работа, а и зачестиха случаите на домашно насилие, които карат жените да се спасяват с бягство.“

Жените крият, че са бездомни

Линда привежда и актуални статистически данни, съгласно които в Германия без дом са около един милион души. Повечето от тях живеят в коли, във фургони, гаражи или мазета. И макар много от тях да имат работа или пенсия, това не им стига да си наемат жилище. „Много от жените се опитват да скрият, че са бездомни. Стараят се да се обличат спретнато, срамуват се от положението си и се стремят да не го показват. „Някои временно живеят или нощуват у познати и приятели, а други – колкото и тъжно да звучи – си намират мъже, които им предоставят възможност за нощувка срещу сексуални услуги“, отбелязва Линда.

Особено опасно е положението на онези, които живеят на улицата, тъй като там са изложени на различни рискове – могат да ги нападнат, да ги изнасилят, да им вземат и малкото, което им е останало. Линда се старае да им бъде полезна със съвети, случва се и да ги придружава до приютите, в които биха могли да пренощуват. А понеже прането на дрехи или взимането на душ и някои други услуги в тези приюти не са безплатни, макар и да са евтини, Линда оказва на тези жени и финансова помощ чрез даренията, които събира по линия на своята организация.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата