Коронавирус в София: един топъл обяд и няколко мили думи
15 май 2020"Пандемията ни помага да си отворим очите за невидимите хора", казват Ани и Гергана от бистро "Каристо". Те са част от екипа на "Каритас София", който ежедневно готви топъл обяд за стотици хора в нужда. Ева и Иван пък разнасят порциите заедно с колеги и доброволци. Прекарах един ден с тях - с линейката на организацията посетихме няколко адреса. За първите ни срещи може да прочетете тук.
11:50 Пристигаме при дирекция "Аварийна помощ и превенция" в квартал Павлово, където натоварваме 65 порции топъл обяд. Той се приготвя по време на извънредното положение в кухнята на верига супермаркети "Фантастико" по поръчка на Столична община.
"45 порции са за хора в нужда, незрящи и възрастни. 20 порции ще предоставим на "Розовата къща", която се грижи за хора със зависимости", разяснява ми Ева.
Докато пътуваме към следващите два адреса, си говорим за зависимостите. "Има хора, които познавам от години, правила съм им много манипулации, за да ги измъкна от смъртта", разказва Ева, която по професия е медицинска сестра, "месеци наред не са се докосвали до своята слабост, но в момента, в който здравословно се почувстват добре, те отново се връщат към онова, което им е познато. Започваме отново да се борим стъпка по стъпка, за да може тези хора да не се чувстват изоставени."
12:10 Следващият топъл обяд е за Любо. Той е на 60 години и е безработен. Преди три месеца е паднал и е счупил тазобедрена става. "Наложило се е да му бъдат поставени пирони и впоследствие бавно и полека да се раздвижва." Няма близки и роднини. "Любо е пенсионер по болест, защото след дългогодишна употреба на алкохол е започнал да получава припадъци. Мозъкът му вече не функционира нормално", споделя Ева. "В тежко положение е. Той има нужда от подкрепа, от топъл обяд, както и някой да почука на вратата и да го попита дали е добре."
"Баба Анастасия казва, че съм нейното слънце"
12:15 Баба Анастасия живее в същия блок като Любо. Тя е 83-годишна. Парализирана от кръста надолу. С туберкулоза на лимфните възли. "Не спира да повтаря, че съм слънцето в живота ѝ. Това е изключителна отговорност", споделя ми Ева. "Става въпрос за болни хора, които имат въпиеща нужда от малко внимание, от две топли думи, да им покажеш, че разбираш болката им и се опитваш да помогнеш". Баба Анастасия ни посреща с писмо, което е написала до социалната министърка Деница Сачева. Чете го и плаче:
"Уважаема госпожо Сачева,
Извинете за безпокойството, но съм впечатлена от проявената изключителна отговорност и човечност от госпожа Мина Йовчева (директор на общинската дирекция "Социални дейности" - б.р.) и госпожа Евелина Налбантова, сдружение "Каритас София", към мен. Благодарение на тях аз успях да оцелея от бедственото положение, в което бях попаднала в резултат на бездушно, безотговорно поведение на социални чиновнички (…) Вече пета година съм напълно неподвижна (…) През всички тези години обслужването си аз заплащам от пенсията 257 лева, сега 283 лева от 1.11.2019 година."
Сега баба Анастасия има личен асистент. Полагат ѝ се също така антидекубитален дюшек и легло за инвалид, но така и не ги е получила. Ева обещава да ѝ намери: "Ще се борим да получи всичките си надбавки за човек, който е неподвижен и зависим от своя социален асистент."
13:00 Пристигаме в пенсионерския клуб в квартал "Илинден", за да оставим порции храна. Вече няколко възрастни чакат отпред. След това се отправяме към склада на "Каритас София", за да търсим дюшек за баба Анастасия. Намираме. Намираме и тоалетен инвалиден стол. Ще ѝ ги занесат, ако от "Социални дейности" не могат да ги осигурят.
13:30 Оставяме храна в центъра за работа със зависими "Розовата къща". На излизане Ева заговаря една от жените, които получават помощ там - Надя. Пита я къде живее, тя отговаря: "В една изоставена сграда отсреща". Надя има дъщеря. Ева ѝ казва, че ако възможно най-бързо не отиде да се настани в кризисния център, ще се обърне към социалните и ще ѝ вземат детето. Жената обещава, че ще го направи. "Цялата работа е, че и тя, и бащата са зависими", споделя ми Ева, "не искат да ходят в кризисния център, защото там има правила". С Надя се познават от три години: "Винаги сме водили спор с нея, че не се грижи за детето си и го е оставила на грижите на бабата". Но все пак се вслушва. "Когато кажеш на някой родител, че ще докладваш с искане да се отнемат родителските права, това определено го стряска. Защото знае, че ако му отнемат детето, след това много трудно ще си го вземе, а ще му спрат и детските."
14:00 Връщаме се в склада. Иван потегля с линейката към квартал "Хаджи Димитър", за да достави храна на още два адреса. Ева се захваща с организирането на изпращането на 20 компютъра и 10 лаптопа на деца в провинцията, които трябва да учат дистанционно, но нямат възможност да си закупят компютри. Техниката е дарена от една голяма фирма. След като приключи с компютрите, Ева трябва да опакова хранителни пакети за две жени в нужда и да се уговори с тях къде и как да се срещнат, за да си ги получат. "След като колегата се върне, трябва да занеса и още един хранителен пакет на адрес."
"Всеки ден след работа мисля за хората, с които сме се срещнали"
Аз се чувствам изтощен, а Ева и Иван ми казват, че днес е било много спокойно: "Утре е ден, в който се доставя топъл обяд и по проект на община Триадица, и наистина се надпреварваме с времето". Колко адреса ще обикалят утре зависи и от доброволците, разказва ми Иван: "Но на повечето адреси хората искат ние лично да отидем, защото ни познават."
Питам Ева какво прави, когато свърши работа и се прибере вкъщи. Казва ми, че мисли за хората, с които се среща. И се чуди например дали ще достигне възрастта на баба Маргарита, за която разказах в първия материал, и няма ли да е по-добре в такъв случай да отиде в старчески дом.