12 въпроса към Никола Минчев и Андрей Ковачев

ДВ: Защо ще гласувате на евроизборите на 9 юни?

Андрей Ковачев: Може да прозвучи като клише, но свободата не е даденост. Във всеки един момент в този взривоопасен свят около нас можем да загубим тази свобода, която имаме в момента. Да отворим телефона си, да си закупим билет за Мадрид или Рим и на другия ден да сме вече там - това беше абсолютно немислимо само допреди няколко десетилетия. Беше опасно да се доближиш дори до границите, защото имаше гранична зона, в която се стреляше. Свободата е единият отговор на въпроса. Другият е, че ние имаме нужда от силен и ефективен Европейски съюз, който да защитава и нас.

Никола Минчев: Винаги гласувам на европейски избори, защото се чувствам българин на първо място, но и европеец. Вярвам, че България има своето запазено място в Европа. Европа е нашият дом. Място, в което България има интерес да бъде напълно интегрирана.

ДВ: Какво е Европа за Вас?

Никола Минчев: Европа е дом - не просто географско, а лично понятие. Европа е мястото, в което всички живеем и което трябва да пазим. А начинът да го опазим от зловредно влияние е да покажем как си представяме да се развива през следващите пет години.

Андрей Ковачев: Европа е нашият дом. Демократичното европейско семейство е там, където България принадлежи. С нашите задружни усилия можем да станем равни с другите европейски народи.

ДВ: Най-голямото предизвикателство пред Европа днес е войната в Украйна. Вече повече от две години страната се бори срещу пълномащабната руска агресия. Какво още може да направи ЕС в подкрепа на Киев?

Андрей Ковачев: Да бъдем по-единни по отношение на самата страна агресор - това означава да се мобилизират и руските активи. Защото е логично тези, които нанасят щети, да платят със собствените си активи за възстановяването от тези щети. Освен това трябва да се намери начин колкото може по-бързо тази война да спре. Разбира се, че ние сме за мир. Разбира се, че Европейският съюз е мирен проект и такъв трябва да остане, но не сме започнали ние тази война и не сме я искали. Войната трябва да спре, но трябва да има и справедлив мир. Териториалната цялост и суверенитетът на Украйна трябва да бъдат възстановени, както и украинските граждани да получат това, което искат - членство в Европейския съюз.

Никола Минчев: И ние като страна, и въобще цяла Европа трябва да помогнем в максимална степен на Украйна в битката за оцеляване и запазване на държавността и суверенитета ѝ. Украйна се защитава от руската агресия, но тя защитава не само себе си. Тя защитава целия континент. Руската агресия ще спре там, където бъде отблъсната. Преди десет години, когато Русия анексира Крим, някои си мислеха, че ще спре дотам. За съжаление, видяхме, че това бяха илюзии. Путин трябва да бъде спрян. Това, което прави Украйна, е битка не само за нейното съществуване, но и за нашата сигурност. Затова всички европейски държави не бива да гледат отстрани безучастно, а трябва да предоставят необходимата помощ на Украйна.

ДВ: Води се война на изтощение. Смятате ли, че една от двете страни може да победи? Какъв е изходът?

Никола Минчев: Всеки се надява на мирно разрешаване на този конфликт, но е много важно, когато говорим за мир, да не влизаме в тезата, която обслужва Путин - да спрем да предоставяме оръжия, защото така по-бързо ще приключи конфликтът. Най-добрият сценарий е връщане към международно признатите граници на Украйна. Важно е обаче какво смятат украинците за приемлив изход. Войната се води на тяхна територия, тяхното съществуване е под риск, релевантното мнение е тяхното.

Андрей Ковачев: Това е много амбициозен въпрос. Ние продължаваме да подкрепяме Украйна, която иска да възстанови своята териториална цялост, която отговаря и на международното право. Ако се върнем в посоката всеки да може да си взима териториите на съседни държави, се връщаме в края на 19-и и началото на 20-и век. Точно срещу това е създаден Европейският съюз - да няма войни след Първата и Втората световни войни. Печално е, че въпреки всичко тази война продължава. Ние ще продължим да подкрепяме жертвата - жертвата е Украйна. Няма нито един аргумент, който да позволи на агресора да нахлуе в съседната държава.

ДВ: Украйна е кандидатка за членство в ЕС, наред с Грузия и Молдова. Членството на Западните Балкани пък остава стратегически приоритет. Вярвате ли, че в обозримо бъдеще предстои ново разширяване?

Андрей Ковачев: Да, това е нашата цел. Това беше и целта на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз - да дадем тласък на интеграцията на Западните Балкани. Надявам се, че тази страна, която е най-напред - говори се за Черна гора - ще успее. Необходим ни е добрият пример, за да не се демотивират гражданите на тези страни.

Никола Минчев: Зависи какъв напредък осъществи всяка една от тези държави. Разширяването е логична стъпка от развитието на Европейския съюз. Има много държави, които са подали своите кандидатури - зависи от тях какъв напредък ще осъществят. Трябва да се пази балансът - да следим за напредък, но и ЕС да дава ясна перспектива, така че когато държави осъществят такъв, това да доведе до положителна реакция. Ако тези държави загубят своята европейска перспектива, това може да ги тласне в лоното на други геополитически сили, а това не е в интерес на Европа. Китай например усилено инвестира в инфраструктурни проекти на Западните Балкани и чака всяка грешна стъпка на ЕС.

ДВ: По отношение на Република Северна Македония: направиха ли достатъчно Европейският съюз и България като негов член, така че да не бъдат демотивирани македонците?

Никола Минчев: В продължение на дълги години отношенията между България и Северна Македония се развиваха в посока на антагонизъм, а не на добросъседство. Това обаче не е грешка само на България. Северна Македония носи своята сериозна вина.

Ще ми се да гледаме напред, да се придържаме към Договора за добросъседство и да предприемем стъпки към сближаване, включително в един общ съюз някой ден. Разчитаме, че управляващите и новоизбраната президентка на Северна Македония ще видят, че единствената положителна перспектива е европейската. Мина времето на кампанията, време е за действия, а антагонизмът към България и ЕС не е полезен.

Андрей Ковачев: България направи изключително много. От обявяването на независимостта, когато първи я признахме. По време на югоембаргото помагахме с всички възможни средства. През 2001 година застанахме зад териториалната цялост и суверенитета на тази страна, въпреки че имаше много сили, които искаха тя да се разцепи. Нашето първо европредседателство беше насочено към това да помагаме на всички страни от Западните Балкани за тяхната евроинтеграция. Подписахме един много братски добросъседски договор без външен натиск. От другата страна като че ли не го разбират това и всячески се опитват да ни представят като шовинисти - ние нямаме проблем със съвременната македонска идентичност и език, но тук ключов е "съвременният". Няма как да приемем исторически континуитет на нещо, което не е така.

ДВ: Една друга война също резонира в Европа и поляризира обществените и политическите мнения - войната, която Израел започна в ивицата Газа в отговор на терористичните атаки на Хамас от 7 октомври 2023 година. Десетки хиляди са загиналите, като повечето от тях са цивилни. Израел е партньор и съюзник на ЕС, но къде е червената линия?

Андрей Ковачев: Говорим за македонските учебници, които насаждат омраза спрямо българите, но още по-тежка е ситуацията с образователната система в Палестинската автономия и в ивицата Газа. Това радикализира много хора. Трябва да се изпълнят резолюциите на ООН за създаването на палестинска държава. Разбира се, че цивилно население не бива да бъде жертва, затова сме призовавали израелската армия да прекрати прекаленото използване на сила в райони, които са населени с такова. Но реалността е друга - войната е война. Бомбите не правят голяма разлика между това кой е член на Хамас и кой не е. Надяваме се колкото може по-бързо да се намери мирно решение, но какво е то - първо, всички заложници трябва да бъдат освободени, а Хамас не може да управлява повече ивицата Газа. Израел никога не е казвал, че иска да администрира тази територия. Трябва т.нар. Велики сили, ако ги наречем както в 19 век, или ООН или пък САЩ да натискат за омекотяване на огъня, но и за дерадикализация на тези палестинци, които са радикализирани.

Никола Минчев: Израел имаше правото на своя отговор след това, което се случи в началото на октомври. Но този отговор трябваше да е реципрочен. За съжаление виждаме, че броят на загиналите в последвалата израелска инвазия в Газа е изключително висок. Това не може да бъде оправдано. Живеем в свят, в който човешкият живот е най-висшата ценност и той трябва да бъде опазван. Мисля, че отговорът надхвърли представите на реципрочност.

ДВ: Г-н Ковачев, споменахте САЩ и ООН, но не и ЕС. Защо?

Андрей Ковачев: Това е наш голям проблем - че Европейският съюз е едно геополитическо джудже. Ние не сме ефективни на световната сцена. Все още гласът на външния министър на Франция или Германия има много по-голяма тежест от гласа на Борел (върховния представител на ЕС - б.р.).

ДВ: Г-н Минчев, как Европа да помогне за разрешаването на конфликта в Газа и за реализиране на решението с две държави?

Никола Минчев: Когато говорим за съюз от 27 държави, винаги е сложно да се намери обща позиция. Нека бъдем откровени. Три държави признаха палестинската държава в последните седмици, България го е направила преди повече от 30 години, но има други европейски държави, които не са. Същевременно е важно Европейският съюз да е единен. Затова е добра стъпка позицията на върховния представител по въпросите на външната политика на ЕС да бъде надградена в следващия мандат. Това няма да е лесна задача, защото трябва да се вземат предвид позициите на всички страни членки.

ДВ: Трябва ли да бъде премахнато единодушието в Съвета?

Никола Минчев: По някои въпроси би могло да се предвиди квалифицирано мнозинство. По темата за разширяването например смятам, че единодушието трябва да остане. Но по други е много лесно да се блокира взимането на общо решение, както прави Виктор Орбан. Той блокира с цел изнудване, нека бъдем честни. Така че нека има квалифицирано мнозинство, но по някои теми да остане единодушието.

Андрей Ковачев: Отговорът на този въпрос е труден. От една страна искам ЕС да бъде по-бърз и по-ефективен по някои теми. Особено по темата за санкциите. По този въпрос мога да си представя, че квалифицирано мнозинство ще стане реалност. По много други въпроси не мога да си го представя - особено по въпроси като изпращане на контингенти от ЕС в Украйна. Това е суверенно решение на всяка държава. Аз съм категорично против да има квалифицирано мнозинство и по теми като разширяването или такива, свързани например с данъци.

ДВ: Друга тема, която предизвиква разногласия, е свързана с т.нар. "Зелена сделка". ЕНП беше един от стожерите ѝ, но напоследък се превърна в критик на част от тези политики. Трябва ли "Зелената сделка" да бъде ревизирана?

Андрей Ковачев: Да, трябва да се намери по-добър баланс между индустрията, нашата конкурентоспособност и декарбонизацията. Ние сме пионери, но не можем да си стреляме в краката за сметка на Китай, Индия и други държави. Свръхамбициозността на Тимерманс трябва да бъде поспряна. Не искам да говоря за "Зелена сделка", защото тези думи станаха малко проблематични, а за един умерен подход: от една страна запазване на работните места и инвестициите в ЕС, от друга - респект към природата.

Никола Минчев: Трябва да отчетем разликата в геополитическата ситуация, в която беше приета "Зелената сделка". За комисията "Фон дер Лайен" през 2019 година това беше на фокус. Нещата се промениха, защото половин година по-късно започна пандемията от Ковид-19, последвана от войната в Украйна. Нормално е от днешна гледна точка да смятаме, че трябва да има някакви промени, още повече че балансът в Европейския парламент след юни вероятно ще бъде по-различен. Лично аз смятам, че ще има промяна в "Зелената сделка", която да доведе до по-балансирано решение. Всички сме за чиста природа, но същевременно трябва да внимаваме как тези политики се отразяват на икономиката. Наш приоритет е силна икономика в силна природа.

ДВ: Г-н Минчев, споменахте разпределението в следващия Европейски парламент. А Вие къде ще седнете?

Никола Минчев: "Продължаваме промяната" не е официален член на европейско политическо семейство за момента, но още със създаването си ние сме се заявили като центристка сила с либерални възгледи, така че бъдещата група на "Renew Europe" е място, което според мен ни приляга добре.

ДВ: Кой е най-големият риск пред ЕС?

Андрей Ковачев: Да се маргинализираме - тоест, ЕС да не бъде възприеман като сериозен икономически и политически играч. Ако ние нямаме силни послания в света и, разбира се, силна индустрия. Много е важно европейската индустрия, каквато е била досега, особено в Германия, Франция, Испания, да бъде запазена. Другите части на планетата не спят, те също мислят как да станат по-конкурентоспособни - особено БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - б.р.), САЩ, Япония.

Никола Минчев: Европа трябва да има все по-самостоятелна и водеща роля, съответно рискът е да не го направи, а да се носи по течението.

ДВ: А кое е най-голямото преимущество на Обединена Европа?

Никола Минчев: Притегателната ѝ сила и начинът на живот. Това, че Европа е място, в което се живее добре. Затова всички искат да бъдат като Европа или да дойдат тук.

Андрей Ковачев: Свободата. И то всички свободи - както на придвижване, така и на капитали, на финанси, на стоки. Тази свобода, за която са си мечтали много поколения назад, не бива да бъде рискувана.

*****

Вижте и това видео: