Хора, прегърнете неизвестността!

Ценностите от миналото не помагат, трябва да имаме истинска и добра визия за бъдещето, твърди една световна научна звезда. Австрийката Хелга Новотни е бивша президентка на Европейския съвет за научни изследвания и авторка на книгата „Да прегърнем неизвестността". В тази книга тя окуражава читателите да живеят с несигурностите на новия, много комплексен свят. Защото „неизвестното отваря пукнатина в стената, през която влиза новото". Предлагаме Ви откъси от обширното интервю на „Ди Цайт" с Хелга Новотни.

Защо живеем в несигурни времена?

Новотни: Главната причина е многократно нарасналата комплексност. Днес нещата са свързани помежду си много повече, отколкото преди. Да вземем финансовата система. Само за няколко секунди милиарди долари обикалят земното кълбо – ето как една ипотечна криза в САЩ изведнъж може да доведе до колапс цялата световна икономика. Или пък така наречената „бежанска криза": една гражданска война в Сирия произвежда милиони бежанци, които малко по-късно вече са настанени из германските физкултурни салони, а в крайна сметка дори ЕС може да се разлети на парчета. Така пред очите ни се променят много неща, които сме смятали за най-нормалното на света.

А защо не можем да реагираме по съответен начин?

Новотни: Ами просто мъкнем със себе си прекалено много баласт от миналото, когато нещата все още функционираха другояче. Нашите институции са създадени за решаване на проблеми в съвсем други времена.

Например?

Новотни: Дигитализацията из основи променя трудовия живот. Чрез социалните мрежи възникват нови форми на участие в обществения живот, които са предизвикателство за демокрацията. Нашето потребителско поведение нарушава равновесието на световния климат. Почти всекидневно установяваме, че неща, които досега сме смятали за стабилни, всъщност са съвсем крехки.

Американският еволюционен биолог Стивън Пинкър е на друго мнение: той се противопоставя срещу всеобщия песимизъм в момента и сочи като пример историческия напредък на човечеството.

Новотни: Пинкър има право по отношение на фактите, които цитира. Днес има много по-малко всекидневно насилие и войни, детската смъртност по цял свят е спаднала, човечеството е по-добре образовано и по-здраво откогато и да било преди, а ние на Запад доста дълго живеем на едно равнище, което предишните поколения изобщо не са могли да си представят. Пинкър обаче не забелязва къде има обратни тенденции: в опазването на природата и на климата. Той подценява ефекта, който ще възникне в резултат на тези процеси. Във всяка комплексна система винаги трябва да се отчита и влиянието на отрицателните фактори.

А какво роля играе техниката?

Новотни: Много голяма, защото тя ни прави по-зависими. Вземете примера с Фукушима: едно земетресение предизвиква цунами, което наводнява една АЕЦ и в крайна сметка довежда Германия до решението да се откаже от ядрената енергия. Пост фактум винаги може да се каже кое до кое е довело. Но предварително нищо не може да се прогнозира – просто защото системата е изключително комплексна. (…) Ние непрекъснато се намираме в някакво съревнование между комплексността, която сами създаваме, и опитите си да я контролираме.

Означава ли това, че времената на прогреса са отминали?

Новотни: Не, обаче той вече не се развива така праволинейно, както сме си представяли преди: че техниката облекчава живота ни, че пазарът осигурява всеобщо благоденствие, а демокрацията се налага по цялото земно кълбо. Да не говорим пък за това, че всяка крачка напред по пътя на прогреса променя и нашите изисквания.

(…)

В момента болезнено усещаме, че сме много уязвими. Къде ли още ще ни удари?

Новотни: Според мен резултатите от въздействието на дигитализацията върху трудовия живот са по-бързи и по-разтърсващи, отколкото си мислим. Вземете здравеопазването. Когато компютрите започнат да поставят по-точни диагнози от лекарите, това ще окаже земетръсно въздействие върху професията на лекаря, но също така върху организацията във всяка болница и върху здравните осигуровки. Тоест, възниква гигантски проблем в една област, която до момента функционира съвсем добре в Германия.

Нещо ни предстои, само дето не знам какво, така ли? Как можем да се подготвим за тази несигурност?

Новотни: Важно е да сме гъвкави. Трябва да се научим да заобикаляме и да поемаме рискове. А това в момента е трудно, защото нашата политика и нашата бюрокрация са твърде зависим от правилата. (…) Трябва да поставяме под въпрос неща, които досега са функционирали, но навярно вече не са актуални. (…)

В книгата си препоръчвате на хората да прегърнат несигурността. Но днешният човек сякаш не обича особено да я прегръща…

Новотни: Мисля , че повечето от нас вече са се изправяли пред взимането на решения, при които не е ясно, въпреки всички усилия, дали надделява разумът или емоцията. В крайна сметка много често сме оставяли решението в ръцете на случайността или на съдбата и сме приемали случилото се. А това също означава „да прегърнеш неизвестността".

В състояние ли е обаче едно цяло общество да живее така? В момента на голяма популярност се радват движения, които обещават връщане към старите правила и някогашната сигурност.

Новотни: Това е задънена улица. Копнежът по онова, което навремето уж е било по-добро, не ни води на никъде. На нас ни липсва друго: положителна визия за бъдещето. Можем да я създадем обаче само тогава, когато поставим под съмнение статуквото. (…)

Госпожо Новотни, един личен въпрос: Въпреки международното положение, въпреки всеобщите несигурности, Вие изобщо не изглеждате разтревожена. Напротив, правите впечатление на радостен човек. Как става това?

Новотни (смее се): Аз изпитвам една базисна увереност. От една страна, никога досега в човешката история не сме разполагали с толкова много възможности да се развиваме като индивиди. И друго да Ви кажа. Вероятността на Земята да се появи живот е била съвършено минимална. Още по-малка е била вероятността, че онези първи бактерии ща задействат цялата гигантска еволюция. Ами нашата поява? Помислете си какви съвпадения на различни фактори са довели до нея! А на всичкото отгоре днес сме тук, заедно и разговаряме помежду си – всичко това е повече от невероятно. И тъкмо то ми дава повод да бъда оптимистка.