Турция по пътя към ЕС

След тежката икономическа криза от 2001 година Турция бележи между 2005 и 2008 г. икономически ръст от 7%. Инфлацията е сведена от 68% на 10% за 2009 г. А през януари 2009та безработицата е 15,5 процента, което е рекордно ниво в историята на страната.

Под ударите на кризата

Особено засегната е индустрията, работеща за износ, чиито продажби са се свили с една четвърт. Най-вече в западна Турция индустрията /текстилна, машиностроене и елекроуреди/ произвежда близо една трета от БВП. 60 на сто е от сектора на услугите. По данни на Световната банка все още над 40 на сто от работещите в Турция са в селското стопанство. Инфраструктурно по-слабо развитите източни и югоизточни региони са предимно аграрни.

Боричканията за властта все още са сериозна пречка за процеса на реформи в Турция. През 2007 г. конфликтите между про-европейски ориентираното правителство и по-скоро плашещата се от Европа оопозиция, състояща се от националистически сили и части от държавната бюрокрация, ескалираха. Турският КС се занима със забраната на правителствената партия, възможният избор на политик от правителствената партия за президент предизвика заплахи за преврат от страна на генералния щаб. Ислямско-консервативната управляваща партия бе обвинена в подкопаване устоите на турската светска държава. Реформи като облекчаването на строгата забрана за носене на забрадки в университетите бяха прицел на критиките, макар и да бяха в пълен унисон с реформаторския курс на ЕС. И заплануваната демилитаризация на държавните институции е част от сложните причини за политическото напрежение. Ситуацията деескалира след като Абдула Гюл бе преглътнат като президент на страната. А КС отхвърли забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Турция и ЕС

Турското правителство напоследък разработи програма за напасване към ЕС, придружавана от програма за вътрешно-политически реформи. Освен това понастоящем турците обсъждат оживено разрешаването на кюрдския проблем.

Комисията на ЕС призна през 2004 г., че Турция изпълнява критериите от Копенхаген. Т.е. приема се, че в страната са налице институционални демократични структури и съвместимо с правата на човека законодателство. По отношение съблюдаването на човешките права на практика обаче все още се констатират тежки дефицити. В края на 2006 г. Съветът на Европа реши да замрази преговорите по 8 от 35-те глави, защото Турция продължава да отказва да разпростре митническия съюз с Евросъюза и върху държавата членка на общността Кипър.