Става ли България за бизнес?
30 април 2014Седемте години членство в Европейския съюз по никакъв начин не са допринесли за подобряване на бизнес средата в България. Нещо повече дори: положението не спира да се влошава. Този тъжен извод се съдържа във всеки ред на обнародваната вчера ежегодна анкета сред германските инвеститори в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Предприемачите поставят страната на последните места в региона по политическа, социална и правна сигурност. България е, според тях, сред най-корумпираните и криминализирани държави от бившия комунистически лагер. По този показател германският бизнес отрежда на България 14-то място сред общо 16 държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа. А по някои от критериите България изостава дори от страни като Албания и Босна и Херцеговина.
Лоши оценки
Страната е посочена като най-евтиното място за правене на бизнес в региона - заради ниските данъци и нископлатената работна ръка. Само че радостта от това „успешно” класиране мигом се помрачава от лошата оценка, която германските инвеститори дават на българското професионално и академично образование - по този показател България е на последно и съответно на предпоследно място в региона. Това обстоятелство логично води до пропадането на България на последното място по показателя „наличие на специализирана работна ръка”. Трагична е и ситуацията с прозрачността на обществените поръчки и работата на администрацията, които - според германските инвеститори, са сред най-лошите в региона.
Повечето установили се в България германски предприемачи казват, че въпреки всички трудности биха инвестирали отново в българската икономика. 82 процента от близо 500-те фирми, членуващи в Германо-българската индустриално-търговска камара, дават положителен отговор на този въпрос. Според управителя на камарата д-р Митко Василев, този резултат е по-добър в сравнение с изводите от предишни години. Той посочва и още един положителен факт - през 2013 година в България са регистрирани близо 140 милиона евро нови германски инвестиции. Макар че този резултат е повече от символичен за мащабите на германската икономика, той все пак е позитивно явление на фона на регистрираното от 2011-та насам бягство на германски капитали.
43 процента от фирмите, членуващи в Германо-българската камара, оценяват актуалната бизнес среда в България като лоша, 47 на сто я смятат за задоволителна, а едва 10 процента - за добра. На този фон готовността на германските инвеститори да продължат бизнеса си в България е повече белег на героизъм, отколкото на стопански оптимизъм, коментират анализатори.
Срещу "колонизаторите"
Шумната агитация срещу „колонизиращите“ България задгранични инвеститори, която продължава вече втора година и гласно или негласно се подкрепя и от представители на управляващата коалиция, определено не спомага за подобряване на имиджа на България като място за правене на бизнес. „Много български производители се оплакват, че не могат да продават продукцията си в хипермаркетите. Но едно скорошно проучване показа, че 85 на сто от стоките, предлагани във веригата „Кауфланд“, са български“, посочва управителят на Германо-българската индустриално-търговска камара Митко Василев.
Димитър Спасов, управител на „Кауфланд-България“, твърди на свой ред, че подготвяните от управляващото мнозинство законови промени, имащи за цел да „озаптят” търговските вериги, по никакъв начин няма да помогнат на дребния и средния български производител. „Резултатът от свръхрегулирането в сектора на търговията ще бъде следният: повишение на цените на храните и намаляване на асортимента на българските стоки в големите търговски вериги“, прогнозира Спасов. Той е на мнение, че положението на българските производители може да се подобри, но не чрез „нахлузване на бюрократични хомоти върху модерната търговия, а чрез адекватно субсидиране на производителите на плодове и зеленчуци в България”.
Спасов допълва, че „Кауфланд“ е доволен от бизнеса си в България. Доволни са и българските потребители, които намират в магазините на тази германска верига огромен асортимент с добро качество и на ниски цени. „Но изкривяванията и дори извращенията на пазарните принципи, предлагани ни под формата на закони, поставят под съмнение по-нататъшното ни развитие в България“, казва Димитър Спасов.