Средният пръст на Ким

Струва ли си изобщо да го споменаваме, когато цял свят протестира срещу решението на Северна Корея да пренебрегне всички съответни резолюции и да проведе опит с ракета със среден обсег на действие? От гледна точка на севернокорейския лидер очевидно не си струва. След като досега никой нищо не му е направил, защо ли - казва си сигурно той - този път да е другояче?

И наистина: реакциите след този пореден ракетен тест бяха напълно очаквани. Само един човек беше истински разочарован - и то по всяка вероятност съвсем искрено. Току-що избраният южнокорейски президент Мун Че-ин - за разлика от двамата си предшественици - беше протегнал ръка за помирение към Северна Корея. А като отговор получи един медийно много ефектен среден пръст. Ким Чен-ун навярно иска да "опипа" докъде може да стигне, без да застраши сближаването, което всъщност е от сериозен интерес за Северна Корея. И сякаш изобщо не се интересува от факта, че с подобни акции само отслабва онези, което не искат „да го хванат за гърлото”.

Както обикновено, сред останалите реакции в очи се набива особено китайската. Вярно, Пекин е силно обезпокоен от севернокорейските провокации. И за всеобщо удовлетворение от някое време насам го казва на висок глас. Но когато се заговори по същество, китайското правителство не прави нищо друго, освен да отправя призиви към всички страни да не нагнетяват допълнително напрежението. Само че: кой точно създава напрежение? Доналд Тръмп може да бъде упрекван в какво ли не. Но едва ситуацията, създадена лично от Ким Чен-ун, открива за непредсказуемия човек във Вашингтон възможността да надува мускули.

Петер Щурм, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main