Тайните гешефти на династията Ким

Подаръкът за рождения ден винаги бил щедър. По 20 млн. щатски долара трябвало да набавя North East Asia Bank всяка година точно за 16 февруари – рождения ден на бившия севернокорейски диктатор Ким Чен Ир.

"Това беше основната ни задача - да събираме пари за ръководството", пояснява Ким Куон Чжин. В продължение на години той е бил мениджър на North East Asia Bank в Пхенян. Президент на банката бил Джан Сон-тхек, междувременно екзекутираният чичо на Ким Чен Ун. Банкерът - Ким Куон Чжин. Той никога не се е срещал лично с бившия севернокорейски лидер, но редовно му изготвял отчети - всеки месец. И вършел добре работата си. Дори толкова добре, че през 2002 година бил изпратен в чужбина: заедно с жена си и сина си, заминал за Сингапур, за да ръководи тамошния клон на North East Asia Bank.

Само няколко месеца по-късно обаче той попаднал в полезрението на севернокорейските власти. „Моите началници ми съобщиха, че от Сингапур са изтичали поверителни информации за севернокорейския режим, които били предавани на американски и японски тайни служби", казва бившият банкер, който на бърза ръка се оказал заподозрян в държавна измяна.

Да знаеш толкова много е опасно

Той самият отхвърля обвиненията, макар да признава, че още по онова време бил до известна степен критично настроен към на режима в родината си. И понеже му било ясно какво наказание го очаква там, решил да изпревари събитията: заедно с жена си и сина си бързо заминал за Южна Корея. 

Днес той живее в Сеул и работи в Института за национални стратегии за сигурност – един от известните мозъчни тръстове на страната. Разказва, че многократно е получавал смъртни заплахи от севернокорейския режим, дори временно му се е налагало да ползва и лична охрана. Защото Ким прави нещо, което никак не се харесва на официален Пхенян – разгласява неща от кухнята на диктаторския режим, говори за невероятните мерки за сигурност и за повсеместната параноя.

"Всякаква информация за нашата банка и нашите бизнес-операции беше строго секретна. Никой нямаше право да знае колко пари сме събрали и къде ги изпращаме", казва Ким. После разказва за прословутото „Бюро 39". Именно там се събирали всички приходи – и то не само тези от финансовите сделки на банката. Зад това невзрачно име се крие служба в Пхенян, която е пряко подчинена на семейството на диктатора Ким Чен Ир. Служба, чиято основна задача е да набира - по различни канали и чрез различни тъмни гешефти - валутни средства. Въпросната практика била въведена още през 1970-те години от Ким Чен Ир, който търсел начин да събира пари отвън, с които да си купува лоялността на местните елити.

Подаръците: все повече и все по-скъпи

По онова време младият Ким Чен Ир вече бил определен за наследник на баща си Ким Ир Сен. През следващите десетилетия той изгражда процъфтяваща паралелна икономика, изцяло отделена от банкрутиралото народно стопанство на Северна Корея. Тази паралелна система се градяла на финансови гешефти, износ на суровини и ракети и внос на луксозни стоки. Последните служели като подарък и поощрения за верните на режима. И тъй като подаръците трябвало да бъдат все по-големи и по-разкошни, за да не обидят някого, диктаторът се нуждаел от все повече и повече финансови средства, за да задоволява прищевките на своите приближени.

Тази система функционира и до днес в почти непроменен вид, казва Михаел Раска, експерт по проблемите на сигурността от Сингапур. „По времето на Ким Чен Ир Северна Корея печелеше доста пари и от износа на балистични ракети, но поради ембарговите ограничения подобна търговия е вече почти невъзможна", обяснява Раска. Сега те изнасят по-малки оръжия и оръжейни системи – главно за пазарите в Африка, Азия и Средния изток.

Санкциите промениха някои неща и по отношение на вноса на луксозни стоки. Неща, които преди се внасяха безпроблемно, сега са забранени за внос, затова Ким Чен Ун започна да залага на други, по-достъпни за него: награди за верните на режима. „В почти всички новини по телевизията в Северна Корея се съобщава за хора, които били наградени с нов апартамент. В Пхенян в момента се строи много интензивно.

Дяволски кръг 

Натискът от чужбина обаче постоянно се засилва. Ким Чен Ун преследва двойна стратегия - да стимулира икономиката и развитието на атомната програма едновременно. За това обаче са му нужни много пари, още повече, че санкциите сериозно ограничават възможностите му. От първия севернокорейски атомен опит през 2006 до днес Съветът за сигурност на ООН одобри общо шест етапа на санкции срещу страната. Независимо от това Пхенян все пак успява да заобиколи мерките - чрез сделки под прикритие.

Миналия месец експертен екип на ООН публикува доклад от близо 100 страници, посветен на този проблем. В него има голям брой примери, конкретни имена и случаи, които показват как Северна Корея, въпреки санкциите, успява да си набави забранени и ембаргови стоки. Голяма роля в това отношение играят посредници и фиктивни фирми от Китай и Малайзия.

„Редица севернокорейски фирми и банки оперират, независимо от санкциите. Те използват опитни агенти, които са специално обучени да прехвърлят пари и стоки през граница", се казва в доклада. А също и това, че - независимо от засилените финансови мерки срещу страната - Пхенян продължава да има достъп до международната банкова система.

"Норма" за събиране на пари

„Севернокорейските банки имат представители и банкови сметки в чужбина, където поддържат и смесени фирми. Те използват и широко разклонена мрежа от връзки с чуждестранни граждани и фирми, които им служат за прикритие. Това позволява на страната да преследва целите си и на най-важните международни финансови пазари", се казва още в доклада.

Авторите му апелират да се проявява особено повишено внимание по отношение на севернокорейските дипломати. Тъкмо персоналът на посолствата, който се ползва с дипломатически имунитет, често е бил използван за куриерски „услуги“ от режима – с цел прекарването на големи количества пари в брой, злато и бижута.

"Севернокорейските посолства имаха поръчението да осигуряват пари. Имаше дори истински „норми“, кой по колко точно трябва да изпраща в родината, казва експертът по сигурността Михаел Раска.

Куфари със злато

Показателен в това отношение е един случай, описан в доклад на ООН. През 2015 г. митничари на летището в Бангладеш прегледали съмнително тежкия багаж на първия секретар на севернокорейското посолство в Дака и намерили близо 27 килограма злато и бижута на стойност от 1,4 млн. долара.

В доклада на ООН се казва още, че въпросният първи секретар е летял между Дака и Пекин поне веднъж месечно. Може да се предполага, че винаги е бил използван и като куриер на ценни и забранени пратки.

Бившият банкер Ким Куон Чжин продължава да следи всички информации, свързани с нелегалните гешефти на Северна Корея. Това му напомня за времето, когато сам е работел в служба на режима. От 15 години насам той е извън страната, но мисълта за съдбата на останалите там негови родители и близки сродници продължава да го измъчва.

Ким знае, че в Северна Корея е обичайно да наказват целите семейства на онези, които се провинят пред режима. „Нямам представа дали са били наказани или натикани в наказателни лагери", казва той с пресекващ от вълнение глас. Независимо от всичко той не съжалява за решението си да избяга от страната. Най-важните за него хора - жена му и синът му - са с него. Привилегията му на висш държавен служител е спасила поне тях от наказанията, на които са изложени близките на всички обикновени севернокорейци, които се опитват да избягат в съседен Китай.