Сестрите в Либия: морално презареждане

Реакциите в България на войната в Либия (според обертоновете, уловени от медиите) са с висока емоционална температура – навярно поради най-новата история в отношенията между двете държави. Тази температура се усеща както в анкетите на хора от улицата, така и в шокиращите амплитуди, през които минаха диаметрално противоположните оценки на премиера. И обикновените хора, и управляващите изнасят "пред скоба" драматично оттекналия в целия Европейски съюз СПИН-процес в Бенгази - една гигантска манипулация на режима Кадафи, която сама по себе си беше и си остава илюстрация за девалвацията на живота като ценност в палатковия лагер на диктатора.

Емоции много, информация малко

Именно заради тази емоция, както и заради немалкото българи, които още живеят в Либия, тази гореща точка от световната политическа карта се наблюдава и коментира в България по-оживено от други международни конфликти.

За т. нар. обикновени хора страданията на българските медици бяха дълго време в центъра на обществената мъка и това обяснява емоционалния градус на коментарите; тези хора получаваха единствено опосредствана информация и нямаха достъп до детайлите от процеса срещу българските медици в Либия, в който обвиненията за умишлено заразяване със СПИН бяха само част от обвинителния акт. Политическият елит обаче не може да не е запознат и с останалата част от тази нееднозначна епопея, която със сигурност един ден ще стане достояние на обществеността.

Срамните тайни на сестрите?

След избухването на протестите срещу Кадафи български държавници и анализатори заговориха за възможността делото срещу мъчителите на българските медицински сестри да бъде подновено. Това предполага да се прочетат отново всички страници от следствието срещу тях. Тук възникват няколко въпроса, върху които, струва ми се, можем да помислим заедно:

Удачно ли е да се коментира тази тема именно сега? Готови ли сме да научим и други факти от живота на българките в Либия? Да, те наистина бяха несправедливо обвинени в умишлено разпространение на заразата, но начинът им на живот в арабската държава хвърля сериозна сянка върху претенцията за морална безукорност. Посрещнати като героини в своята родна страна, която не пожали усилия за тяхното освобождаване, готови ли са тези жени да застанат лице в лице с истината? И най-накрая: притежава ли модерното българско общество капацитет да разсъждава върху сложни казуси, в които освен черно-бели краски има и ред други цветови нюанси? Така, както се случва в реалния живот.