Операта, която продължава да смайва света

Александър Андреев споделя лични впечатления:

Сиднейската опера предлага сензационен материал и на статистиците. Покривът, който прилича на мидена черупка или на разперени корабни платна, е облечен в над 1 милион керамични плочки, цялата конструкция тежи 150 хиляди тона, между проектирането и откриването на операта минават 16 години, а цената на строежа скача от 7 на 100 милиона долара. Тъкмо поради експлозията на разходите датският архитект Йорн Утзон направо е прогонен, а постройката довършват млади австралийски архитекти.

Сграда на суперлативите

Гениалният автор на проекта повече не стъпва на австралийска земя, макар че през 2004 година, малко преди смъртта си, се включва в работата по реновирането на сградата и отделните зали в нея. Тези салони, общо пет на брой, побират над 5 500 зрители и слушатели, в сградата има над 100 помещения, сред които репетиционни зали, звукозаписни студиа, ресторанти, барове и магазини. Симфоничният оркестър на Сидни също репетира под разперените мидени черупки.

Отвън сградата на операта наистина прави неотразимо впечатление. Където и да се намираш в огромния залив на Сидни, отвсякъде ще я видиш в различни, причудливи ракурси. Но дали и отвътре тя предлага красота и високо качество? Какво е равнището на самите оперни спектакли в сравнение с добрата стара Европа? Отговорът на тези може би повърхностни, но и закономерни въпроси прави чест на Сиднейската опера.

Да, салоните са красиви, гледките, които се разкриват към залива навън, направо спират дъха, а един наслуки избран от мен спектакъл, „Турандот” от Пучини, би правил чест на всяка от големите опери по света. Впрочем, изпълнителката на титулната роля, американското сопрано Сюзън Фостър, неуморно обикаля световните сцени. Тя е пяла в Сан Франциско и в Лос Анджелис, в нюйоркската Метрополитън и в Санкт Петербург, в Миланската Ла Скала под диригентството на Даниел Баренбойм и в Баден-Баден с Валери Гергиев.

Платнищата на Пинг, Панг и Понг

Под разперените мидени черупки Фостър зарадва публиката с големия си, много драматичен глас и с отличната си игра. Постановката в Сидни е изключително ефектна като сценография и костюми, а някои от решенията направо се запечтват в паметта на зрителя - например платнищата на Пинг, Панг и Понг.

„Те понякога се увиват в тези платнища, друг път ги превръщат в столове, люлки, носилки, дори в легла. Аранжирани с много въображение, тези сцени с тримата министри, които иначе може и да те отегчат, в случая са магнит за окото”, пише "Хъфтингтън Поуст".

Операта в Сидни отдавна е попаднала сред най-забележителните културни средища и туристически атракции в света. В нейните салони годишно се изнасят до 2 500 спектакъла, а броят на посетителите й надхвърля 4 милиона.

Автор: А. Андреев, Редактор: Б. Узунова