Ограмотяване на българските европейци

След като в средата на миналата година в специален доклад ЕК обяви българските и румънските ученици за най-неграмотните на Стария континент, в началото на годината правителството на Станишев стартира уникален проект, който може да бъде сравняван единствено с първите години след Втората световна война. Тогава по примера на съветските си учители от 20-те години на миналия век, местните комунисти започнаха интензивно да ограмотяват селското население, което според тях е тънело в „писмовна и идейна тъмнина”.

Особено срамна тенденция

Изхождайки от печалния факт, че най-малко 50 хиляди европейски граждани от България - деца и възрастни - са напълно неграмотни и нямат завършен четвърти или осми клас, просветните власти обявиха, че с бюджет от 15 милиона лева и 500 учители, които ще се занимават с отпадналите от училищната система граждани, не само ще повдигнат образователното ниво на населението, но и ще повишат шансовете му да си намери работа по време на икономическата рецесия.

Зад думите на новата просветна министърка за спад в образователното качество и невъзможността на българските деца да пишат „смислени повествования” прозира наистина особено срамна тенденция, която резили не само страната, но и целия ЕС. Според изследвания и експертни оценки около 30 на сто от учениците остават неграмотни по простата причина, че напускат училище още в началните класове. Други 25 на сто от децата са на границата на грамотността по четене и писане, а половината от 15-годишните ученици не могат да достигнат минималните стандарти и на практика са функционално неграмотни. Сиреч не разбират писмен текст и не могат да попълнят елементарни документи. Нещата са стигнали и до още по-големия абсурд, при който утвърдени университети и доста факултети в СУ ”Св.Климент Охридски” са принудени да въвеждат задължителни курсове и изпити по правопис и правоговор за своите първокурсници!

Всеки аеробен организъм - български студент

От друга страна, за да оцелеят под ударите на демографската и икономическа криза, повечето български университети са принудени да си затварят очите пред примитивната неграмотност на кандидатите за следване, което вдъхнови наскоро университетски преподавател да признае в печата, че скоро българските висши училища ще „смятат за свои студенти всички живи същества, които приживе или посмъртно се сдобият с диплома за завършено висше образование” и да обобщи иронично: „Това е правилният път – всеки аеробен организъм – български студент!”

Трудно можем да не се съгласим с подобна констатация, която формално е в пълен унисон с Лисабонската стратегия на ЕС и с образователните изисквания на 21 век. И все пак в началото на започващата учебна година не е лошо да си припомним един от крилатите лозунги на социализма: „Да ограмотим народа в съкратени срокове!”. Дори повече, може би наистина трябва да се върнем към килийното училище и дългата даскалска пръчка. Тяхната педагогическа ефективност си остава безспорна във времето.

Автор: Георги Папакочев/Редактор: Александър Андреев