За качеството на българското образование

Четири милиона от Европейската програма за развитие на човешките ресурси и още 12 милиона от държавния бюджет е струвала миналогодишната оценка на общообразователния минимум на завършилите гимназисти. Заради масово преписване не е бил оценен дори минимумът от знания на завършилите дванайсетокласници. Формалното свеждане на матурите до оценка на минимума свива знанията и отдалечава българското образование от европейското. Това твърдят от Движението на родители за качествено образование.

Опасенията се сбъдват

За оценката по български език и литература през 2008 година са били достатъчни знания само за 15 български автори. „Първо беше всестранно развита личност, после - многостранно развита личност, а сега се опасявам, че нашето средно образование се насочва към минимално развита личност.” Повод за тези думи на Димитрина Ставрова са миналогодишните матури:

„Родителите от нашата организация се опасяваха, че това ще са формални матури и така стана. Трябвало да ги въведем, за да се изравним с Европа. Европа нямало иначе да ни признае дипломите за средно образование. Нищо подобно. Дипломите ни винаги са били признавани. Хубаво - въведохме скорострелно матурите. Ефектът бе близък до нулата. Оценката беше върху общообразователния минимум. В Европа зрелостните тестове оценяват общообразователния максимум.

В конспектите по български език и литература бяха забравени антична литература, западноевропейски автори, руска класика. Подготовката бе само върху 15 български автори и то представени с по 2-3 произведения. На учителите беше казано ясно: „Ако вашите ученици се справят добре и вие ще имате добри заплати.” Какви бяха изискванията по математика? Същите. Само задачи по планиметрия – забравяме стереометрия, функции, производни. Защо учениците да се трепят да учат тригонометрия, функции, диференциране. Това е явно целта на нашето средно образование - човекът с минимални знания”, казва Димитрина Ставрова.

Българското образование – застрашено от срив

Според членовете на Движението на родители за качествено образование „скорострелни матури като проведените миналата година сриват българското образование”. Вместо това, според родителите, е могло да се проведат най-напред пробни матури и то няколко пъти, за да се види какво е нивото на знания в различните области. Извинението на МОН е било, че децата се отнасяли несериозно към пробните матури. Но, припомнят родителите, някои висши училища се съгласиха зрелостният изпит да служи за кандидат-студентски. Което означава, че е имало мотивация.

„Матурите не можаха да покажат дори състоянието на минимума от знания”, посочва още Димитрина Ставрова. Според нея е категоричен факт, че на матурите масово се преписва. „Учители, които проверяваха резултатите от изпитите, казаха, че е имало купища идентични работи. Дори по български език и литература е имало еднакви работи”, твърди Димитрина Ставрова.

Има едни европейски пари – трябва да се усвоят

Това е обяснението за експеримента през миналата година, наречен матури, според Димитрина Ставрова: „През 2008 година за съвместен проект Министерството на образованието, социалното министерство и Министерството на финансите, получиха към 4 млн. лева европейски пари за провеждане на матурите до началото на юни. Ние поискахме през май миналата година МОН публично да отчете за какво е похарчило парите. До този момент такъв отчет не е направен”, казва Димитрина Ставрова.

Има ли шанс тази година МОН да направи оценка на образователния максимум? Димитрина Ставрова е категорична: „Няма никакъв шанс. Още когато се приемаше законът в парламентарната Комисия по образование, общото настроение беше: ”Дайте да започнем да провеждаме матурите, пък после ще оправяме каквото е за доизкусуряване”.

Депутатът от ДПС Лютви Местан е бил единственият, който е подкрепил позицията на Движението на родителите, че за да има ефект от едни матури, те трябва добре да се подготвят. „След една година „доизкусуряване”, обобщава Димитрина Ставрова, „имаме абсолютно същото ниво - същият конспект, по който пак ще се оценява минимума. Очакваме отново нулев ефект. На практика тестовете за българските матури са на светлинни години от тестовете в САЩ, Англия, Германия, Франция. Хората с години правят стандартизирани тестове за матури, имат специализирани институти. А тук – събрани задачи накуп и хоп тестът за матурата по математика е готов. В Европа се разчита на индивидуалното развитие, там искат да изстискат от всеки максималното, там способностите биват оценявани и развивани”, казва Димитрина Ставрова.