Общите мишени на ЩАЗИ и ДС

„Българската милиция е арестувала много западногермански граждани заради това, че са помагали на източногермански туристи да се измъкнат през южните български граници. Някои са излежавали присъди или са били откупувани от ФРГ, а други са били освобождавани при визити на западногермански политици като „хуманитарни случаи”, свидетелства историкът Кирил Чуканов, автор на изследване по темата "България и Западна Германия по време на Студената война". По негови сметки заради "помагачество" на източногерманци в лапите на ДС са попадали средно по 9-10 западногермански граждани годишно. През 1982 г. съдът в Дюселдорф осъжда на затвор представителя на „Балкантурист” във ФРГ Димитър Манолов, използвал неформалните си контакти със западногермански младежи, за да слухти и предава на ДС плановете им да измъкнат от ГДР своите източногермански приятелки.

Комплексите на Хонекер

Опитвайки се да изкара твърда валута за кърпеж на анемичната си икономика и за луксозния живот на управляващата върхушка, НРБ инвестира доста средства за приспособяването на курортите си по вкуса на западногерманските туроператори. Веднага обаче възниква политически проблем с ръководството на ГДР, което настоява гостите на Черноморието от Западен Берлин да не пътуват директно от западната част, а от Източен Берлин или да използват полети с прекачване през Франкфурт или Хановер. Хонекер и приближените му настояват и за спиране на директните полети от България за Западен Берлин. Причината е, че Източен Берлин и неговите покровители никога не са признавали Западен Берлин за част от ФРГ. Подобно разкарване води до допълнителни разходи на туроператорите и в крайна сметка до отлив на клиенти и по-малки печалби в жизнено важната за режима в София твърда валута.

Загубите за българския туризъм не са малки, при по-силните сезони през 70-те години броят на западногерманските туристи достига до 160-170 хиляди, като средно около 10 000 души са пътували директно от Западен Берлин към българските курорти. В крайна сметка обаче Източен Берлин се налага в спора, заключава Кирил Чуканов.

Операция „Сирена”

В годините на Студената война Западна Германия е пристан за най-голямата и добре организирана част от българската политическа емиграция в Европа след деветосептемврийския преврат. Тя е наброявала 10-12 хиляди души, от които активно противодействащи на комунистическия режим са били 2-3 хиляди души, по данни на ДС. Те са членували в антикомунистическите организации „Български национален комитет”,”Български национален фронт”, „Българско освободително движение” и други.

"Врагът" е бил следен от 25-30 постоянно или временно командировани „слушалки”, които по правило безделничели в канцелариите на посолството, търговските и туристическите представителства на НРБ. Големият провал идва през ноември 1958 г., когато западногерманското контраразузнаване прибира на топло главен оперативен работник на ДС, работещ към търговското представителство във Франкфурт, осъден впоследствие на затвор за шпионаж. Роля за фаталното прекъсване на мечтаната командировка изиграва изпратеният три години по-рано агент „Кузнецов”. Тогава въпросният агент дори за миг не се е замислил какво да прави с неочаквано подарената му свобода като на бивш „враг на народа” и незабавно предложил да сътрудничи на западногерманските власти.

Особено озлобление сред комунистическия елит на НРБ и неговите пазители предизвикват предаванията на радио „Дойче Веле”, и най-вече емисиите от началото и средата на 70-те години, когато са излъчвани унищожителните за режима „Задочни репортажи”, беседи и коментари на Георги Марков. За да документира активните си контрамерки срещу вражеската радиостанция, ДС разработва делото „Сирена”, което всъщност е кодираното име на редакцията. Според бившия шеф на Българската редакция на Дойче Веле в Кьолн Михаил Антонов, радиостанцията не може да се счита за глас на българската политическа емиграция във ФРГ. Това е било изключено поради статута на „Дойче Веле” и заради закона, въз основа на който е работела тази радиостанция”, обобщава историкът Кирил Чуканов.

Автор: Николай Цеков; Редактор: Б. Михайлова