Нямаше да е толкова лошо, ако...

Коментар от Ясен Бояджиев:

Поредно българско бедствие и за пореден път отвсякъде звучи въпросът „Кой е виновен?”. Този път „номинирани” са: тежкият мокър сняг, силният вятър, обледеняването и въобще „форсмажорните обстоятелства”, глобалните промени в климата, лошите планински пътища, които и през лятото са труднопроходими, тесните горски просеки, отделни дървета и по-специално по-високите и „болните”, пътно-почистващите фирми, „енергото”, мобилните оператори, общините, кметовете и, разбира се, правителството...

За опозицията, естествено, виновно е преди всичко правителството, което „не си свърши работата”, има „формално отношение към проблема”, „тича след събитията”, „не провежда системна политика за избягване на тези събития”, „толкова си може”, „не може да ръководи държавата в зимни условия”, „действа хаотично”, „само се снимат пред камерите, загърнати в шалове, и си показват спортните якета” и „нямат оправдание за безхаберието си”... Понеже явно са забравили, да им припомним: когато преди по-малко от година бяха управляващи, днешните опозиционни лидери и автори на тези умозаключения при сходни обстоятелства говореха за „особеностите в климата” и обясняваха, че „пред стихията всички трябва да бъдем по-обединени”.

"Вината" е споделена

Истината е, че природното бедствие беше много тежко, продължително, масирано и широкообхватно, така че огромната част от последствията му бяха практически неизбежни при нашите възможности и условия. И за разлика от друг път (като при миналогодишните наводнения, да кажем) сега няма дори и нотка на съмнение, че поне отчасти това бедствие е било предизвикано от човешка ръка и човешко нехайство (като при поддържането и управлението на язовирите и речните диги, например).

От друга страна държавата като цяло реагира общо взето адекватно и координирано. Може би дори по-адекватно и по-координирано, отколкото, да речем, миналата година в Аспарухово и Мизия. Разбира се, винаги някои неща могат да бъдат свършени по-добре. Може, например, да има много повече и по-модерна техника за почистване на снега. Но засега българските възможности са такива, а и нищо не става без пари. Ако местните общности и обществото като цяло искат през зимата не „трактори от времето на ТКЗС-тата”, а мощни роторни машини, които да дежурят денонощно на всеки път и на всеки разклон, за да „улавят всяка снежинка” (нещо подобно, впрочем, вече се наблюдава в София), ще трябва да са готови да платят или инвестират повече. И съответно да се откажат от нещо друго. Въпрос на избор.

Тъй че всеки еднозначен отговор на въпроса, с който започнахме, би бил погрешен. ”Вината” е споделена. Включително и от обществото като цяло, което би трябвало да реши какво иска.

Примерът с тока

Най-ясно това си личи при проблемите с тока, от който дни наред бяха лишени десетки хиляди домакинства.

Тук най-напред да отворим една скоба, за да обърнем внимание на широката публика, която продължава да не прави разлика и да обвинява за всичко (включително за „скъпия” ток) така наречените ЕРП-та (често понеже са „частници”, при това чужденци), че този път основният „виновник” беше българският държавен Електро-системен оператор ЕСО - тъй като проблемите дойдоха главно от неговите далекопроводи и подстанции.

Но в случая няма значение за кого точно по веригата на доставките на електричество става дума, понеже (по единодушното мнение на всички експерти) основната причина, без която авариите със сигурност щяха да бъдат по-малко, са не толкова снегът, вятърът и дърветата, или пък липсата на организация и добро желание, а системната липса през последните години на достатъчно инвестиции в мрежата - дори за елементарната ѝ подръжка, да не говорим за, примерно, смяната на въздушните електропроводи с подземни или на „голите” проводници с изолирани.

А няма инвестиции, защото години наред държавата, тоест - управляващите, политиците и партиите чрез здраво контролирания от тях „независим” енергиен регулатор, ги подтискат, режат и напълно спират, за да поддържат ниски цени на тока, да угодят и да се харесат на електората и така да задържат или да се докопат до властта. В резултат цялата енергетика е на колене.

Отговорността на електората

Отговорността за това обаче е донякъде и на самия електорат, който трябва да разбере, че токът не пада от небето, че става дума за реални разходи, които някой трябва да плаща. Защото нищо не става и никой не работи без пари.

Иначе електропроводите се късат. И ще се късат все по-често и без „форсмажорни обстоятелства”.