Кой наказа България - природата или човекът?

Анализ на Татяна Ваксберг:

След пороите, наводнили градове и села в България, потекоха парите за справяне с нанесените щети. Само че тези пари едва ли ще оправят нещата. Защото с пари могат да се ремонтират или да се построят нови сгради, но това далеч не е достатъчно. Проблемът е, че в България все така няма политици, готови да управляват със средствата на политиката: да предвиждат проблеми, които могат да застрашат общността, и да взимат решения, благодарение на които тези проблеми могат да бъдат избегнати. Осъзнавахме го ежедневно, дори ежечасно през изтеклото лято, когато загинаха много хора и се срутиха безчет сгради - но не толкова заради поройните дъждове, колкото поради човешка немарливост, беззаконие и безнаказаност. Проблем, причинен от човека, едва ли може да се реши с пари, които са предвидени за щети, нанесени от природата.

Под вода

Да резюмираме лятото: тринайсет загинали във Варна, един в Добрич, двама в Мизия, трима в Бургас. Във Варна и Добрич съборените къщи и второстепенни сгради са над 150, десетки други се нуждаят от ремонт. Само в тези два района пострадалите са повече от 2 000 души. В Мизия разрушените постройки са 103, други близо 700 се нуждаят от основен ремонт, а пострадалите са поне 1 200 души. В димитровградското село Странско поне 30 къщи са буквално под вода. В Бургас са пострадали поне 100 души, подобно е положението в Берковица, Харманли, Димитровград и Симеоновград, където щетите все още не са описани с точност. Блокирани са пътища и железопътни линии.

Правителството реагира с отпускане на средства за възстановяване, които макар и да не бяха оскъдни, засега са недостатъчни за справяне с нанесените щети. До този момент на пострадалите общини са предоставени общо над 43 милиона лева. Тези пари са предвидени за ремонти на къщи, обществени сгради, пътища и училища, както и за покриване на вече извършени разходи по аварийни дейности.

В края на миналата седмица стана ясно, че жители на Добрич, пострадали от наводненията, са завели дела, с които оспорват размера на помощите, отпуснати от Обществения съвет. Според жалбата, внесена в Административния съд, 80 семейства, чиито домове са напълно разрушени, са получили по 1 600 лева обезщетение. Добрич е единственият засегнат район, където пострадалите масово подадоха персонални молби за получаване на обезщетения.

Преди дни България получи и отговор от фонд „Солидарност“ на ЕС, който ще отпусне само 6 процента от поисканите помощи. България е поискала над 304 милиона, но ще получи едва 18,2 милиона евро. Срокът за отпускането им е три месеца.

Парите от правителството и от ЕС, както и тези, които бяха събрани в рамките на дарителските кампании, със сигурност не са достатъчни, за да върнат живота на хората такъв, какъвто е бил преди бедствията. Но проблемът не е само в това. Докато бяха пресмятани щетите и издирвани парите за възстановяване, на заден план остана по-същественото: че бедствието беше не толкова дело на природата, колкото дело на човека. И че наред с търсенето на пари би следвало да се издирят и виновните за състоянието на водоеми, гори и строителни площадки.

Истинското бедствие

Да резюмираме и причините за бедствията от това лято: още в първите часове след наводнението във Варна стана ясно, че основните причини за приливната вълна са незаконното строителство и незаконото изсичане на горите. Отделно се посочваха и други две причини: липсата на грижа за язовирите и непочистване на подземните речни корита.

При повечето последвали наводнения специалистите повтаряха едно и също твърдение, макар и давайки различни примери: ако е имало контрол (върху строителството, язовирите, изсичането на горите, подземните корита...), дъждовете нямаше да предизвикат такива опустошения. И нямаше да образуват приливните вълни, довели до смъртта на толкова много хора.

Днес никой не смее да предупреди за истинското бедствие, което заплашва България: това, което се случи през изминалото лято, ще се повтори и потрети. И причината няма да е в поройните дъждове или в глобалното затопляне, а в управлението на страната и на общините. Ако за възстановяването на хиляди къщи са нужни „само“ пари и съпричастност, то за възстановяването на държавния контролен механизъм ще е нужно нещо далеч по-трудно за намиране и далеч по-трудно за отстояване.