Нека си представим, че навън е 18 юни

Нека първо разиграем по-оптимистичния сценарий, а именно - Гърция остава в еврозоната. Ако след изборите на 17 юни гърците запазят еврото, те задължително ще имат нужда от още пари - допълнително към вече отпуснатите 240 милиарда евро от първите два спасителни пакета. От капиталовите пазари страната не би получила никакви кредити. И е твърде невероятно да се сбъднат плановете, предвиждащи от 2015 нататък инвеститорите да започнат отново масово да изкупуват гръцките държавни облигации - заради тяхната несигурност. На европейските данъкоплатци трябва да им е ясно, че още няколко години ще трябва да продължат да финансират Гърция. Ще трябва да има и трети помощен пакет, по който вече се водят преговори в кулоарите. Дори може да се наложи и частичното опрощаване на задълженията на Гърция към държави като Германия, тъй като дължимото от Атина възлиза на 160 процента от брутния вътрешен продукт.

По-малкото зло

Въпреки всички тези рискове трябва да се знае, че всички помощни кредити ще бъдат върнати по един или друг начин на европейските данъкоплатци, тъй като в дългосрочен план Гърция ще се съвземе. Тази е положителната перспектива, която се явява при оставането на страната в еврозоната. Решаващият въпрос в този случай е: дали страната ще модернизира икономиката си, за да може чрез растежа по-късно да върне помощите? Отговорът: първите успехи са налице. Има да се върши още много и гърците си дават сметка за това. Да, Атина пести много, нивата на заплатите са силно намалени. Но не всички набелязани мерки се изпълняват. Администрацията остава раздута, приватизацията на държавната собственост не носи очакваните приходи. Укриването на данъци продължава, износът е слаб. Професии като адвокатската или аптекарската остават недостъпни за търсещите работа, че дори и този, който иска да открие фирма за таксиметрови услуги, трябва да пусне 100 000 евро, за да получи лиценз.

Недоволството е насочено срещу политиците и чиновниците, облагодетелствали се в най-голяма степен от старата система. Затова страната има нужда от силно правителство, което да проведе отдавна одобрените реформи. Ясният сигнал, че Атина запазва еврото, означава, че икономиите в бъдеще няма до такава степен да потискат брутния вътрешен продукт. Безработицата ще намалее, а гърците ще спрат да теглят спестените си пари от банките. С изборите се свързва надеждата, че евро-партньорите ще дадат повече време на едно реформаторски ориентирано правителство, а по този начин - и стимул на Гърция.

А сега нека си представим, че изборите на 17 юни вече са се състояли. Нека си представим също така, че вследствие на резултатите от този вот Гърция е върнала драхмата. Ето как биха изглеждали нещата, ако този сценарий се превърне в реалност:

Хаосът

По-възрастните изнасят в найлонови пликове парите си от банките, младите заминават в чужбина. Безработицата, намаленията на заплатите и износът на капитали са изчерпали гръцката икономика до дъно. На съдбовните избори на 17 юни гърците са се сбогували с еврото, партийният ландшафт се е преобърнал, на курса на икономии е сложен край. Външните помощи за Атина незабавно спират, гръцката държава фалира само в рамките на няколко дни. Банковите сметки се замразяват в името на предотвратяването на колапса. Предприятията не могат да плащат заплати и пенсии. А държавата не получава никакви данъци. Гърция е принудена да върне драхмата, за да предотврати краха на банковата система и да завърти отново паричния оборот. Преди това вече е обявено, че страната излиза от еврозоната и се прощава и с Европейския съюз. Специална разпоредба налага на гърците да обявят в националната банка цялото си състояние в чужда валута и при отправено искане да го продадат. Обменният курс на новата драхма спрямо еврото спада с 65 процента.

Обявяването на фалита обезценява гръцките държавни облигации напълно, срещу което много фирми и банки са предприели превантивни мерки. Но е болезнено. 135 милиарда от обществените помощни кредити отпадат, към тях се добавят възлизащите на 130 милиарда евро претенции на европейските емисионни банки спрямо Гърция. Гръцкият срив струва на германския данъкоплатец около 70 милиарда евро.

Заразата

Първоначално фалитът има ужасяващи последствия за гръцката икономика. След рязкото обезценяване гърците срещат затруднения при финансирането на вноса на жизненонеобходими стоки като петрола и храните. Инфлацията е стигнала до небето, все повече фирми фалират, все повече хора губят работата си. Утехата е, че слабата драхма прави гръцките износни продукти по-изгодни. Полза има и за туризма, пострадал напоследък от конкуренцията на Турция и България.

Хаосът е заразителен: изнервените вложители в Португалия, Испания и Италия на свой ред щурмуват банките. Вече никой не иска да купува държавните облигации на изпадналите в криза страни, еврото се срива, цената на златото расте. Растат и опасенията, че Гърция няма да остане единствената държава, излязла от еврозоната. Европейската централна банка и спасителните фондове се опитват с всички сили да предотвратят ефекта на доминото. За да не се окаже фалитът на Гърция началото на края на валутния съюз.

АГ, ЗЦ, ДПА, АХ, КХ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел