Колко радиация има в храната ни?

Радиацията от Япония може да зарази храните ни по два начина. Радиоактивният облак, съдържащ цезий 137, може да премине хилядите километри от Фукушима до Европа и да попадне в салатите. За разлика обаче от инцидента в Чернобил, аварията във Фукушима не разпраща опасните частици на такава височина, че те да успеят да достигнат глобалните въздушни течения. Чувствителните уреди за измерване на радиация ще отчетат повишаване на стойностите, но въпреки това консумацията на зеленчуци местно производство не крие опасности за здравето.

Да се въздържат ли феновете на сушито?

Другояче стоят нещата с вносните храни. Вероятността да се внесат облъчени храни в Германия например е изключително малка. Защото само една хилядна част от чуждестранните хранителни продукти в Германия идва от Япония - става дума най-вече за чайове, сосове и вино. Освен това ЕК обяви, че хранителните продукти и фуражи от 12-те префектури, които са подложени на най-силно радиационно облъчване, се подлагат на специална проверка за равнище на радиацията в Япония, а при преминаване през европейския митнически контрол трябва да са придружени с декларация от японските власти, че стоките отговарят на европейските фитосанитарни норми.

Ако обичате риба, трябва да знаете, че засега замразените японски продукти не крият опасност, тъй като те са били приготвени преди ядрената катастрофа. Става ли дума обаче за пресни продукти, трябва задължително да се пита откъде идват. "Не купувайте риба, уловена в северозападната част на Тихоокеанския район! На опаковката на рибата той се обозначава като риболовен регион номер 61", предупреждават експерти. Почитателите на суши обаче могат да са спокойни. Обикновено европейците приготвят този японски специалитет от риба и водорасли, внесени от Китай, Източна и Южна Европа. За ориза не се притеснявайте: няма опасност да попаднете на японски ориз в европейските магазини. Тъй като консумират огромни количества ориз, японците не само че не изнасят производството си, но и разчитат на внос от Виетнам и Китай.

Конкретни данни от Япония

А как стоят нещата в Япония? В почти в една четвърт от изследваните образци на храни от растителен и животински произход, взети от Япония, е открито превишаване на нормите за радиационна сигурност за радионуклиди - при йод-131, цезий-134 и цезий-137. Данните са на Международната мрежа на организациите за безопасност на хранителните продукти към Световната здравна организация.

Конкретно: японските власти съобщиха за повишено ниво на радиация в броколито и карфиола. По последни данни в килограм спанак пък от района около АЕЦ Фукушима са измерени 54 000 бекерела, в литър мляко - 1500, а и питейната вода е облъчена. Ако японец консумира два килограма от този спанак, ще бъде облъчен с такава доза цезий 137, която германецът поема в рамките на година.

Япония - скоро зависима от вноса?

Освен това властите са открили в зеленчук, известен като кукитачина, съдържание на радиоактивен цезий, превишаващо 160 пъти безопасното за здравето ниво. В Ибараки пък е бил открит също радиоактивен йод в магданоз и сурово мляко, поради което правителството е наредило да спрат доставките на тези продукти от префектурата. Ако облъчени хранителни продукти се консумират в дълъг период от време, рискът от заболяване от рак се увеличава. Ето защо и Световната здравна организация смята, че в Япония проблемът е сериозен.

Колкото по-дълго дадена територия е подложена на радиоактивно облъчване, толкова по-надълбоко в почвата прониква радиацията. Доказва го и случаят с Чернобил. За японците това би означавало едно - ако почвата е трайно замърсена, то тя става негодна за селското стопанство. В такъв случай Япония ще стане зависима от вноса на хранителни продукти.