Кой създава паника в България?
28 март 2011Коментар на Георги Папакочев:
Спомените от Чернобилската ядрена авария през 1986 г. са все още пресни в съзнанието на българина, който тогава умишлено бе държан в тежко информационно затъмнение и в резултат - изпита реално последствията от радиоактивното замърсяване. Поради това сегашните медии биха имали оправдание за своите ядрени вещания, ако обаче не прозираха опитите им за манипулация, свързана с триковете на безогледни производители и търговци.
Близалки с йод или червено вино?
Още миналата седмица във внушеното от медиите очакване на японския радиационен облак, аптеките продадоха всичките си запаси от лекарства и препарати с йод, а местните винопроизводители побързаха да обявят, че предпазващият ефект от йодните таблетки и червеното вино е един и същ.
Създадената наскоро Агенция по храните увери, че внос на продукти от Япония на този етап няма, но въпреки това суши-баровете, ресторантите и магазините за азиатски храни бяха нарочени като възможни източници на радиационна зараза. Комбинирани със страховете от разпространение на шап, радиационните опасности със сигурност ще проникнат и в туризма преди започващия сезон чрез нелоялни удари под кръста между конкурентни фирми.
Анаконда в бананите
Докато днешните комуникации чрез своите глобални социални мрежи и информационни канали трудно биха допуснали прикриването на радиационна опасност (независимо откъде идва), реалните, но невидими опасности в България се оказват други. Тези дни пресата тиражира слух, обикалящ голям дунавски град, че от кашон с банани в евтин супермаркет изпълзяла внесена със стоката екзотична отровна змия, която трайно прогонила уплашените купувачи от магазина.
Чу се и за друго чудо невиждано – домашен заек изпаднал в кома от отравяне, след като изгризал кора от вносен банан. Клетото животно било спасено от ветеринарите, но корите на бананите бяха обявени за табу в храната на бедните българи.
Какъв по-ефектен удар под кръста за големите търговски вериги, които продават храни малко по-евтино от малките частни магазинчета? Или за открития след „журналистическо разследване” пестицид за картофи по кората на портокали, внасяни от конкретен супермаркет и продавани на ниски цени? Според заключението на лаборатории в България и Белгия, портокалите с картофения препарат били отглеждани в Южна Африка, но вероятно били пръскани от местни търговци, за да издържат по-дълго, с което реномето на въпросния евтин супермаркет отива директно на боклука.
Давай на картофената лютеница!
Без никакво отношение към радиационните опасности от Япония миналия месец българинът научи от вестниците, че за да намалят цената на неговата любима лютеница, вместо със смлени чушки и домати много производители пълнели бурканчетата с оцветено тиквено или картофено пюре, а т.нар. ”парникови домати” от чужбина и вносните ябълки били третирани за по-голяма трайност с балсамиращи вещества, които на практика мумифицирали човешките вътрешности. На този фон несекващите медийни съобщения за открити хлебарки, гребенчета за коса, фасове, умрели плъхове и други подобни гадости в хляб, тестени изделия и детски храни, едва ли вече впечатляват когото и да било, освен отчаяните шегобийци и съсипаните търговци, потърпевши от конкуренцията.
Казват, че древногръцкият бог Пан се забавлявал като плашел добитъка и хората. Оттам неудържимият страх бил наречен „паника”. Днес нелоялната конкуренция и медиите често се вживяват в ролята на палавия бог с кози рога и копита и надуват овчарската му свирка. В опитите си да плашат и без това стреснатия българин и неговия изгладнял добитък.