Кой и защо бърза с промените за пенсиите?

Броени дни преди парламентът да спре работа заради коледните празници, водещата партия в управляващата коалиция реши да премести огромна сума пари от частните пенсионни фондове към държавния Национален осигурителен институт (НОИ). Предложението на ГЕРБ вече е прието от парламентарната бюджетна комисия. Но предизвика вълна от недоволство, включително и протест пред сградата на правителството в София.

Накратко: всеки български гражданин, роден след 31 декември 1959 година, внася по 12,8% от заплатата си в НОИ и други 5% в избран от него частен пенсионен фонд. От въвеждането на този модел през 2000 година досега в тези фондове са натрупани около 8 милиарда лева, всеки има индивидуална сметка и получава всяка година информация за нея. Изведнъж обаче министърът на финансите Владислав Горанов реши партидите да преминат към НОИ, освен в случаите, в които гражданите изрично са декларирали, че искат да останат в избрания от тях частен фонд. Същото важи и за младите, които сега навлизат на пазара на труда. Тоест - всеки, който по някаква причина не подаде декларация, се приема за привърженик на държавния монопол.

Късогледите ефекти

Видимата цел на ГЕРБ е да позапуши огромната дупка в НОИ, която всяка година се дофинансира от държавния бюджет. За 2015 година планираният дефицит в пенсионната система е над 2 милиарда лева. Ако парите от частните фондове заместят част от бюджетния транш, това ще помогне на финансовия министър да намали и дефицита в държавния бюджет, който самият той планира да е почти 3 милиарда или 3,7% от БВП - тоест, над допустимия 3-процентен праг. Разбира се, за да бъде улеснен министърът в намеренията си, трябва достатъчно българи да пропуснат да декларират оставането си в частните фондове - волно или неволно. Всяка една промяна в регулациите гарантира, че ще има голям брой хора, които не са научили за нея. И съответно тези хора ще бъдат автоматично прехвърлени в НОИ.

След фалита на КТБ българите още по-лесно могат да бъдат убедени, че парите им не са достатъчно защитени в една частна структура, каквато са пенсионните фондове. Доверието в регулаторите също е силно накърнено. Точно това ще бъде най-мощното оръжие на всяка власт, която реши да убеждава гражданите, че най-сигурното място за парите им е в общия държавен кюп. Така вероятно министър Горанов разчита да си осигури глътка въздух през следващата година, но пропуска най-важния въпрос:

А след това?

Еднократният ефект ще бъде изконсумиран в рамките на месеци. Следващата година управляващите ще трябва да търсят друг източник на свежи пари, за да запълнят структурните дупки в системата. В същото време пенсионните фондове ще трябва да преведат част от натрупаните суми от граждани към НОИ, тоест - ще трябва спешно да се освобождават от акции или държавни ценни книжа, което ще извади ресурс от икономиката и ще потисне допълнително българския капиталов пазар.

Реформаторският блок реагира остро на това намерение на ГЕРБ, които пък (не)изненадващо получиха подкрепа от ДПС. Тоест - идеята може да бъде приета и без да има съгласие в управляващата коалиция. А може и да бъде оттеглена до часове, защото премиерът Борисов е показвал многократно, че не харесва да не го харесват. И затова неведнъж е променял позицията си на 180 градуса.

Каквото и да се случи, ходът на ГЕРБ с пенсионните фондове внесе още повече нестабилност в и без това нестабилната българска действителност. Ненадейната поява на толкова ключова за целия пенсионен модел промяна не е точно това, което управляващата коалиция обеща на избирателите. Но пък има бързане и няма информация - перфектна среда за теориите на конспирацията. Кой на какви пари искал да сложи ръка, кой какви следи искал да замете, кой какъв надзор е осъществявал... Всеки ще намери своето обяснение. И дори то да няма нищо общо с истината, ГЕРБ могат да се сърдят само на себе си. Защото просто не се управлява така.