Кой вярва в пощенски гълъби?
Най-напред искам да се обърна с няколко думи към китайското семейство от Хонконг, което беше дошло на почивка в Бавария и стана жертва на омразата, избухнала у един млад ислямист:
„Страшно ми е мъчно, че Ви се случи такова ужасно нещо във влака! Искахте сигурно да се насладите на германската идилия, а преживяхте най-ужасния кошмар, който човек може да си представи. От цялото си сърце Ви пожелавам да се събудите от този кошмар! В мислите си аз съм с Вас и с Вашите близки в Хонконг. И не се обиждайте на повечето мои колеги-журналисти, които почти не Ви обърнаха внимание. Те трябваше да се занимават с други, по-"важни" неща.”
Ето с какво, например: „Оправдани ли бяха изстрелите, с които полицията уби извършителя?”; „Получил ли е Риаз Хан Ахмаджай действителна перспектива да се интегрира в Германия?”; „Дали първо е станал терорист и после се е смесил с бежанците, или е дошъл в Германия като бежанец и едва тук се е радикализирал?”.
На последния въпрос политиката придава особено значение. Защото ако афганистанецът е пристигнал тук като терорист, това ще хвърли лоша светлина върху бежанската политика на правителството в Берлин. За политиката е важно освен това да се разбере дали непълнолетният младеж е действал по нареждане на „Ислямска държава” (ИД) или просто на своя глава. Вътрешният министър Де Мезиер твърди, че младежът не е получил поръчение за атентата. А ако това наистина е така, значи всъщност става дума не за тероризъм, а за амок на един отделно взет човек, констатират медиите и гледат някак си да заобиколят думичката „терор”. А на гражданите през цялото време се вменява, че не умеят да правят разлика между миролюбиви мюсюлмани и ислямистки терористи.
Подигравка с жертвите
Дайте да не се лъжем. Нима има някакво значение дали младежът е извършил бруталната сеч по поръчение на „Ислямска държава” или просто, защото е бил „заразен от ислямистката пропаганда”, както го формулира министърът? Нима на жертвите ще им стане по-леко, ако журналистите интерпретират кървавата баня като „нападение”, а не като „атентат”? Тъкмо обратното: усилията да се намери обяснение на злодеянието (а оттук – и да се даде някакво оправдание) са чиста подигравка със страданието на жертвите. Лично за мен Вюрцбург не само се нарежда до Париж, Орландо и Ница, нещо повече – той се превръща в истинска цезура. Защото след Вюрцбург вече знаем, че ислямистите мразят не само гей-баровете и рок-концертите – те са готови да ударят навсякъде. Дори в най-дълбоката германска провинция.
Известно ми е, че стопроцентова сигурност не съществува. Но като германска гражданка аз очаквам от държавата да знае кого пуска през границата си и на кого дава закрила. А поне в продължение на няколко месеца това просто не се случваше. През този период всеки можеше да се представи за сириец, да се регистрира на по няколко места, внезапно да изчезне, после отново да се регистрира другаде…
„Ислямска държава” разпространи видео, показващо Риаз Хан Ахмаджай, а това ме накара да се замисля и за още нещо. След като това видео е стигнало до пиарите на ИД, защо тукашните тайни служби не са успели да го прихванат? Или може би младежът го е изпратил с пощенски гълъб?!
Тактика за отвличане на вниманието?
Дали пък всичките тези приказки за атаки и терор, за самотни вълци и бойци-изпълнители, за професионални убийци и аматьори не служат за отклоняване на вниманието от провала на властите и от същинските въпроси? Въпроси като: Не беше ли грешка неконтролираният приток на заселници през миналата година? И ако беше – как да ограничим отрицателните последствия? Не е ли вече време да спрем или поне да ограничим потока заселници? Защото от началото на годината страната е приела още 220 000 бежанци – нищо, че Балканският маршрут уж е затворен. А кои са тези хора? Откъде всъщност идват? И нима и занапред единствено трафикантите на хора ще решават кой има право да дойде в Германия?
По телевизионния канал ZDF водещата Мариета Сломка, макар и в мека форма, постави поне първия въпрос на шефа на канцлерството - министър Алтмайер: дали развитието на събитията всъщност не отдава право на онези, които бяха против политиката на Меркел към бежанците? А довереното лице на канцлерката отговори: „Ако позволим на терористите, независимо дали са от „Ал Кайда” или „Ислямска държава”, да докарат нещата дотам, че студентите да не могат да пътуват и да следват в други страни, тогава тероризмът ще ни е победил. Ето защо ние няма да се откажем от своя западен начин на живот. Ето защо ние ще се борим срещу терора.”
Да си призная честно, нищо не разбрах от този порой думи. Защо пък германските студенти да не могат да следват в чужбина, а чуждестранните - в Германия, ако държавата изведнъж реши да си пази границите? Нима атаката от Вюрцбург все пак се оказва терористичен акт? И откога пътуването с влак е обявено за част от западния начин на живот?