"Най-много се страхувам от терористи"

В поредица от интервюта професор Герд Гигеренцер, директор на Института "Макс Планк" и международно признат специалист в областта на рисковото поведение, говори за страховете на хората. Ето обобщение на тезите му по публикации в "Ди Цайт", "Нойе Цюрхер Цайтунг" и "Дойчландрадио":

В Германия е много по-вероятно да те удари гръм, отколкото да те убият терористи. В САЩ е много по-вероятно да те застреля дете, което си играе с оръжието на баща си, отколкото да загинеш при терористичен атентат. През 70-те и 80-те години на миналия век в Германия фракцията "Червена армия" извърши много повече атентати с много повече жертви, отколкото има в момента. Тоест, в тази страна през последните 40 години опасността да загинеш при терористично нападение рязко намаля. И въпреки това всеки втори германец смята тероризма за много сериозна заплаха. Тъй че естествено трябва да се запитаме: защо се боим толкова от тероризма, вместо да се опасяваме от други, много по-сериозни рискове? Например от пушенето или от онези, които пишат съобщения на мобилния си телефон, докато карат кола.

Терористите удрят два пъти

Разбира се, в лицето на т.нар. "Ислямска държава" днес се е появил един сериозен риск. Нека допуснем, че терористите ударят и Германия – дано да не се случва, но опасността е налице. Да допуснем, че стотици хора загинат, само защото примерно са се качили в неправилното превозно средство. Тогава всеки от нас вероятно би изпитал странно чувство, когато някой ден му се наложи да се качи на същото превозно средство, макар и да знае, че опасността от нов атентат е малка. След терористичните атаки от 11-ти септември 2001 година много американци се отказаха от самолета и тръгнаха на път с колите си. Навъртените автомобилни километри рязко се увеличиха, а това доведе до ужасяващи последици: броят на смъртоносните злополуки по пътищата през следващите 12 месеца беше значително по-висок от средното, а понякога дори рекорден. Знаем, че на 11-ти септември 2001 загинаха около 3000 души, но към тази бройка трябва да добавим още 1600, които се отказаха от самолета и намериха смъртта си в автомобила на пътя. Тук стигам до един от най-важните изводи: терористите удрят два пъти. Първо: с физическа сила. А втория път: с помощта на нашите мозъци - чрез страха. Защото същинската им цел е да дестабилизират обществото.

Психологията ни учи, че човекът се бои от шокови рискове. Когато в рамките на кратко време много хора умрат от самолетна катастрофа или терористично нападение, страхът е много по-силен, отколкото страхът от автомобилни катастрофи, макар че там бройката е в пъти по-висока – разпределена обаче в рамките на годината.

Казано другояче: ние се боим не толкова от това, че ще умрем, а от това да не умрем заедно с много други хора. Страхуваме се от малко вероятната злополука в АЕЦ, а не от ТЕЦ, които всекидневно замърсяват въздуха. Страхувахме се от епидемията "свински грип", която уж щеше да вземе десетки хиляди жертви (което не се случи), но не се страхуваме от обикновения грип, който годишно действително взима десетки хиляди жертви…

Годишно в Германия при пътно-транспортни злополуки умират около 3500 души, много са и тежко ранените. Тези хора би трябвало да осъзнават на каква опасност се излагат. Те обаче, както и всички ние, са жертва на илюзията, че държат живота си под контрол и че могат да изчислят всички рискове. Лично аз се боя най-вече, че докато карам кола, ще ме убие някой друг шофьор, който говори по мобилния си телефон или пък пише смс-и. Според допитванията, 30 процента от германските шофьори признават, че четат новини, докато карат кола, а 20 процента – дори, че пишат съобщения на смартфона. По приблизителни оценки, в САЩ годишно загиват над 3000 души, убити от разсеяни шофьори. За мен това е много по-сериозна опасност от тероризма.

Ако един ден терористите наистина ударят и Германия, медиите ще гръмнат. В същото време обаче те мълчат за многобройните жертви на разсеяни шофьори. Така например след като в понеделник бежанец от Афганистан рани тежко четирима души във влак в Германия, издания от цял свят на секундата публикуваха новината. Само няколко дни преди това край Хамбург при тежки автомобилни катастрофа загинаха петима - но за това писаха само регионалните медии. Да, телевизиите и вестниците непрекъснато се занимават с опасността от тероризъм и атентати, т.е. с колективните опасности. Сякаш индивидуалните опасности, на които е изложен всеки от нас, изобщо не са им интересни.

Терористите вече побеждават

Колкото повече се пише за опасността от тероризъм, толкова по-голям успех постигат терористите. Защото т.нар. "Ислямска държава" се интересува не толкова от броя на жертвите, колкото от дестабилизирането на нашето общество. Тъкмо това е разликата, когато сравняваме днешния тероризъм с тероризма на фракцията "Червена армия". Онези терористи взимаха на прицел определени знакови личности, докато т.нар. "Ислямска държава" изобщо не се интересува кои са жертвите ѝ. Джихадистите биха могли да атакуват парламенти, държавни институции или полицейски участъци, но не го правят. Те нападат произволно – и тъкмо това увеличава страха. Защото всеки може да се окаже тяхна жертва.

Така че ние имаме нужда от просвета – а не от хора, които като стадо овце биват насочвани натам, накъдето се смята, че тъй или инак са се отправили. Демокрацията работи само тогава, когато я поддържат информирани граждани.

***

Припомняме Ви нашата фотогалерияза атентата в Ница: