Който критикува исляма, е болен!

Турция все още не е покрива изцяло фантазията от прочутата Оруелова творба "1984", макар че много от елементите й си личат в ислямизма на г-н Ердоган. Само дето Министерството на истината при него се казва Министерство на правосъдието.

Полицейската държава Турция

Истината е онова, което партията счита за истина, се казва при Оруел. Но същото е и в Турция. Това осъзна наскоро младата социоложка Пинар Селек, която многократно е била обвиняема за един бомбен атентат, макар да е ясно, че няма нищо общо със случая. /Експлозията там е възникнала в резултат на повредена газова инсталация/. Селек обаче написа онова, което всъщност всеки в Турция знае: "При нас има фундаментален проблем по отношение на демокрацията. Той се изразява в унижаване на арменците, кюрдите и презрение към жените. А сексизмът върви ръка за ръка с милитаризъм и национализъм."

Който властва над историята, владее настоящето и бъдещето, пише Оруел. Същото е и при "Големия брат" в Турция. Поради това геноцидът над арменците и до днес бива отричан. Фактите обаче са еднозначни: приблизително милион и половина арменци са били целенасочено избити през 1915/16 в тогавашната Османска империя. Планът за унищожаването на арменското малцинство е бил решен още дълго преди това от националистическия режим на Младотурците.

Нацистка терминология

Истината е онова, което Големият брат счита за истина... Затова г-н Ердоган смяташе, че има право без задръжки да излива гнева си срещу швейцарците, които се изказаха на референдум срещу строежа на минарета. Според него това било "белег на задълбочаващо се расистко и фашистко поведение в Европа". Независимо от това, че случаят няма нищо общо с расизъм, и че Ердоган тук възприема терминологията на нацистите, си заслужава да хвърлим един поглед към самата Турция, пише вестник "Ди Пресе": преди 100 години една трета от турците все още са били християни по вяра, а днес - едва един процент и те биват притискани, притеснявани и тормозени, а в отделни случаи и убивани. Строежът на всякакви сгради за събирания, без изобщо да става дума за черкви, систематично е осуетяван от властите.

Турция е на път да задмине Оруел

Ислямофобията е в Турция престъпление срещу човечеството. Който критикува исляма, е следователно болен и мястото му е в психиатрия. Подобно нещо сме го преживявавали вече по друго време и на друго място, коментира австрийското издание. Супер-потентността на министър-председателя си личи и в сферата на изкуството. Когато Ердоган наскоро разгледа един паметник, символизиращ мира с арменците, той го нарече "извратен", а Големият брат говори в подобни случаи за "изроденост". Каква разлика! Разбира се, паметникът междувременно беше съборен.

"Изчистен" медиен ландшафт

Онова, което управляваната от Ердоган Турция разбира под демокрация, най-ясно се забелязва в сферата на /несъществуващата/ свобода на печата. Преди няколко години имаше три големи семейни клана /Доган, Билгин, Узан/, които си разпределяха почти цялата медийна сфера. След това два от тях на практика се сляха, остана Догановият клан, който с помощта на жалба за укриване на данъци в размер на два милиарда евро беше докаран до фалит и всичките му притежания сега се разпродават.

Може да се предвиди, че радикално-ислямисткото движение "Гюлен" скоро ще стане определящата медийна сила. "Гюлен" е световно оперираща секта на ислямски шовинисти, която постоянно подчертава превъзходството на исляма над останалите религии, структурирана е като концерн и е абсолютно деспотична, пояснява "Ди Пресе". Правозащитната организация "Репортери без граници" класира Турция на 138-мо място от 178 възможни - след Зимбабве, Бангладеш и Украйна.

Да имате още въпроси относно способността на Турция да стане членка на ЕС? - пита в заключение Детлеф Клайнерт от в. "Ди Пресе".