Турция премахва една "истинска грозотия"
27 април 2011
Трудно е да се повярва, че това би могло да бъде случайно: паметникът на човечността в турския град Карс бе предназначен да символизира добронамереността на Турция към съседна Армения. В понеделник при паметника пристигнаха работници със специални каменарски триони, които започнаха разрязването на паметника - само един ден след 24 април, деня в който арменците отбелязват годишнината от арменския геноцид през Първата световна война. До ден-днешен турците оспорват изтреблението на 1,5 милиона арменци в някогашна османска Турция.
Един министър се опари...
Двете 24-метрови статуи бяха издигнати близо до границата с Армения. При посещението си в Карс през февруари премиерът Ердоган заяви, че статуите били истинска "грозотия"; усилията за запазването им продължиха до последния момент, но се оказаха безплодни.
Министърът на културата Гюнай се опари, като заяви, че под "грозотия" Ердоган имал предвид не статуите, а теренът около тях. Малко след това премиерът коригира своя министър: естествено, че имал предвид именно паметника. Явно сега Гюнай не си спомня повече своята защита на паметника: според в. "Милиет" той окачествил разразилата се дискусия около защитата на статуите като "много несимпатична". Той твърди, че когато през 2008 видял проекта, бил ужасен. Освен това под паметника имало една стара траншея и мястото се водело за "защитен културен обект".
Ердоган и външният министър Давутоглу изтъкват специално, че статуите не подхождали на ислямския характер на града. Те нарушавали и гледката към една светиня - която обаче е доста отдалечена и освен това значително надвишава паметника.
Препратка към взривените статуи на Буда
Някои турски коментатори сравниха разрушаването на двете статуи с взривяването от талибаните на статуите на Буда в Бамян. За разлика от Афганистан обаче паметникът в Карс няма да бъде напълно унищожен, а разрязан на 18 части и запазен. Така че не е невъзможно авторът на статуите, скулптурът Мехмет Аксьой, да издейства по съдебен път възстановяването на паметника - както стана вече с една друга негова творба в Анкара.