Клопките в бюджет 2014

Бюджетът, внесен миналата седмица в парламента от министъра на финансите Петър Чобанов, предвижда икономиката да ускори ръста си до 1,8%, а бюджетният дефицит да спадне от тазгодишните 2 процента на 1,8 на сто от брутния вътрешен продукт.

„Смятам, че бюджетната цел ще бъде постигната, тъй като вярвам, че прогнозата за икономическия растеж е реалистична“, казва в интервю за Дойче веле Чарлс Мовит, главен икономист във вашингтонския мозъчния тръст IHS. „С оглед на продължаващото, макар и умерено, възстановяване на търсенето в ключови за България пазари, смятаме, че износът ще е решаващ за стабилизирането на България през 2014 година. В момента нашата прогноза е за ръст от 2,2%“, казва още Мовит.

Далеч не толкова оптимистична е преценката на експертите от Международния валутен фонд, които прогнозират икономически ръст от 1,6%. А в публикуваната днес есенна прогноза на Европейската комисия се казва, че догодина българският БВП ще нарасне с не повече от 1,5 на сто.

Фактори с негативно въздействие

Какъвто и да е общият ръст обаче, високата безработица ще си остане и през 2014-та едно от най-големите предизвикателства за България, коментират анализатори. „Създаването на работни места ще се развива с известно закъснение в сравнение с възстановяването на икономиката“, прогнозира Чарлс Мовит. Според бюджетната прогноза, през идната година безработицата ще намалява с бавни темпове до около 12,6%. Което означава, че безработицата в България ще продължи да е по-висока от средната в ЕС, където през септември безработните са били средно 11 на сто.

Политическата несигурност също ще упражнява негативно въздействие върху икономическата обстановка. Според анализаторите от Economist Intelligence Unit (EIU), нестабилната политическа ситуация е една от основните причини за слабото представяне на индустриалното производство от февруари насам, когато протести накараха правителството на Бойко Борисов да подаде оставка. Липсата на мнозинство в парламента пък подкопава авторитета на новия кабинет, допълват от EIU.

„Именно протестите са причината, поради която новото правителството позволи фискалният дефицит да надвиши първоначалната цел. По този начин кабинетът се надява да успокои недоволните“, коментира Чарлс Мовит от IHS.

Нужен е разумен баланс

Опитвайки се да предотврати ново разпалване на протестите, кабинетът включва в бюджета за догодина и редица социални мерки. Увеличава се например максималният размер на пенсиите. Покачва се и минималната работна заплата. С оглед на социалните мерки, заложени в бюджет 2014, анализаторите предупреждават, че българското правителство трябва да се погрижи за разумен баланс между действията със социална насоченост и мерките, фокусирани върху постигането на икономически ръст.

Експерти на Уникредит пишат в свой анализ, че българските власти са изложени на изкушението да се концентрират върху популистки политики със съмнителни краткосрочни ползи за сметка на дългосрочните икономически решения. А времето за такива решения е тъкмо сега, тъй като „чуждите инвеститори пренасочват вниманието си към бързо развиващите се пазари, които бележат силен растеж“, казва Чарлс Мовит.