Като космически дъжд: "Мистерията на българските гласове"

"В средата на 80-те години един женски хор от България се превръща в глобална сензация със своя вълнуващ, древен и сякаш идващ от друг свят стил, който малцина могат да имитират” - така започва статията, посветена на прочутия български хор “Мистерията на българските гласове” в британския вестник “Гардиън”. По повод настоящото им европейско турне, изданието припомня историята на гпутата.

Създават нов музикален жанр

В началото на публикацията авторът Робин Дензелоу посочва, че на “Мистерията на българските гласове” отчасти се дължи възникването на нов музикален жанр - т. нар. “уърълд мюзик”. Уточнява се, че звукозаписните компании тогава изпитвали затруднения да категоризират такива записи, както и тези на много нови африкански групи, затова ги отделили в нов жанр.

Припомня се и това, че сред почитателите на българките са и редица известни британски изпълнители - от Кейт Буш, в чийто албум “The Sensual World” от 1989 г. са включени и три песни с тяхно участие, до Дейвид Боуи неговата съпруга Иман, които избират песен на "Мистерията на българските гласове" да замени „Here Comes the Bride“ на тяхната сватба, пише Дензелоу.

Фен на българския женски хор по-късно става и Лиса Джерард от експерименталното дуо Dead Can Dance. Австралийката се премества в Лондон, където подписва договор със звукозаписната компания 4AD, с която работи също и българската група. Пред “Гардиън” Джерард казва, че "Мистерията на българските гласове" е променила живота ѝ в тежък период на творчески застой: “Бях готова да се откажа. Но когато ги чух, те се оказаха истинска спасителна благодат. Влюбих се в чистата радост и светлина, която те излъчват  -  направо те удря в корема. Не знам дали бих оцеляла като певица в Лондон, ако не се бях срещнала с тяхната музика”.

"Като космически дъжд"

По-нататък в публикацията авторът разказва за първите им години, когато успехът все още не ги е споходил. Съдбоносна е срещата им с швейцарския музиколог Марсел Селие, който съдейства за издаването на дебютния им албум “Le Mystere des Voix Bulgares”. Първоначално печалбите не са впечатляващи, но десетилетие по-късно вокалът на легендарната група Bauhaus Питър Мърфи, който е запленен от тази музика, успява да убеди звукозаписната фирма 4AD да преиздаде албума, с което подсигурява световния успех на ансамбъла.

„Бяхме щастливи, но не горди. Не се чувствахме като звезди, а като нормални хора. Случвало се е да пеем боси в Индия или отвисоко над площад в Торино, така че гласовете ни падаха като космически дъжд над публиката​​​​​“, спомня си Елена Божкова, най-възрастната от изпълнителките, участвала и в четирите албума на „Мистерията…“

В новия им албум "BooCeeMish" - първият от 20 години насам, Лиса Джерард участва, вкл. и като съавторка на част от песните в него. 

След края на комунизма в България, хорът продължава да съществува, въпреки че певиците вече не получават държавни заплати, пише по-нататък “Гардиън”. Стилът им остава същият, изпълнен с различни вокални техники, неочаквани ритми и т.нар. пеене с „отворено гърло”. Който не е запознат с тази техника на пеене, лесно може да повреди гласните си струни, се казва в статията. Самата Джерард веднъж опитала да пресъздаде тази вокална техника в песента The Host of Seraphim, но едва не загубила гласа си.

"Най-красивото нещо, което съм чувала"

След успешна кариера, която включва и награда “Златен глобус” за участието ѝ в саундтрака на филма “Гладиатор”, тя най-накрая има възможност да работи с “Мистерията на българските гласове”. Пред “Гардиън” Лиса Джерард описва забавни случки от споделените им преживявания, сред които и опитът им да нахлуят в полицейско управление в Германия, което объркали с хотел.

Въпреки първоначалната резервираност на певиците, днес хорът се наслаждава на резултата от работата с австралийското сопрано. "Сега си имаме доверие - как можех да устоя на това да участвам в най-красивото нещо, което някога съм чувала? Обичам тези жени", завършва Лиса Джерард.