Като капката, която дълбае камъка
6 март 2011Точно 198 метода на ненасилствена съпротива изброява Международният Център за ненасилствени конфликти със седалище във Вашингтон. Към тях са споменати 36 подточки: става дума за въпроси на комуникацията в рамките на масови акции, използването на символи, организацирането на стачки или отдаването на почит на загинали. Подобни методи са доказали своята ефикасност на много места по света - от ненасилствените революции в Източна Европа, та до свалянето на президента Хосни Мубарак в Египет.
Свалянето на режим - понякога въпрос на дни
Международният център във Вашингтон всъщност е взаимствал методите от Джийн Шарп, който ги описва през 1973 година в книгата си "Политиката на ненасилствената акция". Шарп сега вижда потвърждение за тезите си - в арабския свят: "Основният извод е, че диктатурите също са уязвими и могат да бъдат свалени от масови ненасилствени действия. И още нещо: за това не са необходими столетия, режимите могат да паднат за месеци, седмици, а понякога и за дни."
Сбогуването с режима на Кадафи в Либия обаче протича кърваво. Политоложката Виктория Хуи от Центъра във Вашингтон вижда паралели между Либия и края на режима в Румъния през 1989 година: "Румъния беше една от източноевропейските държави, в които имаше съпротива срещу процеса на реформите. В крайна сметка обаче и там режимът падна. Демократичните сили победиха, макар че се стигна до доста кръвопролития."
Според политолога Стивън Зюнс от Университета Сан Франциско, някои от най-забележителните успехи на ненасилствената борба са били извоювани тъкмо срещу особено брутални диктатори - например срещу Сухарто в Индонезия, Пиночет - в Чили или комунистическите режими в Източна Европа.
Ключът към успеха е в дисциплината
За да се увенчаят с успех подобни акции обаче - според Зюнс - е необходимо стратегическо мислене, добро познаване на силните и слаби страни на противника, както и огромна организация и дисциплина. Колкото по-дисциплинирани са ненасилствените действия, толкова по-ефективни са те.
Защото полицията много по-лесно би се почувствала в правото си да прилага насилие, ако срещу нея също се действа насилствено. Докато опозиционни активисти в Египет отдавна се подготвяха за свалянето на Мубарак, в Либия подобно нещо не беше възможно. Включително и поради това, събитията там протичат много по-хаотично.
Организация, а не анархистична романтика
"Проблемът е в това, че въстанието на хората там беше доста спонтанно. В Либия на практика не съществува гражданско общество, нито пък има някакви стратегически планове или поне идеи за провеждането на ненасилствени протести срещу режима", казва Зюнс.
Има и друг важен фактор: близостта или зависимостта на съответния режим до Запада. Военните в Тунис и Египет бяха много по-силно зависими от поддържането на добри отношения със Запада, отколкото Либия, подчертава Зюнс. Репресивните режими обаче никога не падат от само себе си. Силата на натиска от "улицата" може да постигне много, само ако той е осъзнат и организиран, а не романтично-анархистичен.